Димитър Спространов (революционер)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за революционера. За писателя, син на Евтим Спространов, вижте Димитър Спространов (писател).
Димитър Спространов
български революционер
Роден
Починал
10 януари 1958 г. (75 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория

Димитър Ставрев Спространов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Спространов е роден на 24 октомври 1882 година в Охрид, Османската империя, днес Северна Македония. Брат е на Анастас Спространов. Учи в гимназията в Битоля, която напуска през януари 1903 година, за да отиде четник при Парашкев Цветков. Секретар е на войводата Арсо Мицков през март същата година. Спространов е войвода в Кичевско по време на Илинденско-Преображенското въстание, а след него заминава за Княжество България. Доброволец е в Македоно-одринското опълчение през Балканската война и служи в Инженерно-техническата част на МОО, в Нестроевата рота на 6 охридска дружина, а по-късно в Междусъюзническата война в Сборната партизанска рота.[1] През Първата световна война Димитър Спространов завършва Школата за запасни офицери и се сражава при Дойран.

След войната работи в Сметната палата като контрольор. В 1921 година завършва история в Софийския университет. След Гарванското клане от 1923 година Димитър Спространов, Никола Велев и Кр. Манев изпращат изложение до 50 чуждестранни вестници, в което защитават българите от Македония. Към 1926 година е на издръжка от ВМРО. През 1927 година заедно с Димитър Цветков от Солун връчват на Френската лига за правата на човека и гражданина в Париж изложение на ММТРО[2].

Влиза във Временния комитет на македонските братства след след 19 май 1934 година като секретар.[3]

Делегет е на комисия на Дванадесетия конгрес на Илинденската организация от август 1942 година в Битоля и влиза в нейното ръководство.[4]

Умира на 10 януари 1958 година в София.[5][6][7]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Момиров
(около 1744 - 1815)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум Спространов
(1780 - 1850)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоан Спространов
(1804 - 1874)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Спространов
(1829 - 1920)
 
 
 
 
 
Ангел Спространов
(1831 - 1927)
 
 
 
 
 
Петър Спространов
(1834 - 1916)
 
 
 
 
 
Ставре Спространов
(1840 - 1930)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум Спространов
(1851 - 1887)
 
Климент Спространов
(1857 - 1931)
 
Евтим Спространов
(1868 - 1931)
 
Георги Спространов
(1881 - 1925)
 
Екатерина Размова
(1870 - 1957)
 
Анастас Спространов
(1878 - 1938)
 
Димитър Спространов
(1882 - 1958)
 
Тома Спространов
(1885 - 1955)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Спространов
(1897 - 1967)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Спространов
(1915 - 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Спространов
(р. 1941)
 
 
 
 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Спомен“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. I, книга 5, София, октомври 1927 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 631.
  2. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.114, 166, 218.
  3. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 271 – 276.
  4. ↑ Хр. С., К. Величествениятъ ни конгресъ // Илюстрация Илиндень 137 - 138 (7 - 8). София, Илинденска организация, Септемврий - Октомврий 1942. с. 14.
  5. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 153.
  6. ↑ Парцел 77 // София помни. Посетен на 15 април 2018.
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 435.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Спространов_(революционер)&oldid=12197774“.