Дмитрий Аленичев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дмитрий Аленичев
D-Alenichev.jpg
Лична информация
Цяло име Дмитрий Анатолевич Аленичев
Дата на раждане 20 октомври 1972
Място на раждане село Мелиораторов, СССР
Ръст 171см
Пост полузащитник
Настоящ отбор
Отбор Арсенал Тула - треньор
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1990-1991
1991-1993
1993-1998
1998-2000
1999-2000
2000-2004
2004-2006
Машиностроител
Локомотив Москва
Спартак Москва
Рома
ФК Перуджа(наем)
ФК Порто
Спартак Москва
38
69
112
28
15
84
21
(7)
(6)
(18)
(2)
(0)
(12)
(3)
Национален отбор
1996-2005 Русия 55 (6)
Треньор
2011-
2011-
Русия U-19
Арсенал Тула
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Дмитрий Аленичев е бивш руски футболист. От 2007 г. се занимава с политика, член е на руския Съвет на Федерацията. През 2011 става треньор на юношеският национален отбор на Русия.

Клубна кариера[редактиране | edit source]

Аленичев започва кариерата си в „Машиностроител“, Псков, но скоро е купен от московския гранд „Локомотив“. Там играе 2 сезона, след което преминава в най-титулувания клуб в Русия -„Спартак“. Става един от любимците на феновете и основна част от състава на Олег Романцев. През 1994, 1996 и 1997 става шампион на Русия.

След това играе 2 години в „Рома“, където обаче не успява да се наложи и е пратен под наем в „Перуджа“. През 2000 облича екипа на „Порто“, където преминават най-силните години от кариерата му. През 2003 печели купата на УЕФА, като на финала се разписва веднъж. В същата година става и заслужил майстор на спорта. Година по-късно печели и шампионската лига, като отново се разписва на финала. Става един от четиримата играчи, които са вкарвали голове във финалите на двете еврокупи в 2 поредни години (другите са Роналдо, Стивън Джерард и Роналд Куман).

След това решава да се върне в „Спартак“ и да им помогне да излязат от кризата, в която се намират тогава. На 8 април 2006 се скарва с тогавашния треньор Александър Старков, който го вади от първия състав. След това решение Дмитрий решава да се откаже от футбола.

Като треньор[редактиране | edit source]

От март 2011 е треньор на юношите на Русия. На 22 ноември 2011 е назначен за старши треньор на Арсенал Тула. В Арсенал Дмитрий привлича 8 известни футболисти: Егор Титов, Дмитро Парфьонов, Александър Филимонов, Дмитрий Хлестов, Владимир Бесчастних, Юрий Ковтун, Вадим Евсеев и Андрей Коновалов. Всички те са бивши съотборници на Дмитрий от Спартак. През 2012/13 печели Руска Втора дивизия, зона център и вкарва Арсенал във ФНЛ.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

През 2006 става член на партията „Единна Русия“. На 14 юни 2007 става член на Съвета на федерацията като представител от Омската област.

Национален отбор по футбол на Русия - Световно първенство 2002

1 Руслан Нигматулин | 2 Юрий Ковтун | 3 Юри Никифоров | 4 Алексей Смертин | 5 Андрей Соломатин | 6 Игор Семшов | 7 Виктор Онопко | 8 Валери Карпин | 9 Егор Титов | 10 Александър Мостовой | 11 Владимир Бесчастних | 12 Станислав Черчесов | 13 Вячеслав Даев | 14 Игор Чугайнов | 15 Дмитрий Аленичев | 16 Александър Кержаков | 17 Сергей Семак | 18 Дмитрий Сенников | 19 Руслан Пименов | 20 Марат Измайлов | 21 Дмитрий Хохлов | 22 Дмитрий Сичов | 23 Александър Филимонов | Треньор: Олег Романцев

Национален отбор по футбол на Русия - Европейско първенство 2004

1 Сергей Овчинников | 2 Владислав Радимов | 3 Дмитрий Сичов | 4 Алексей Смертин | 5 Андрей Каряка | 6 Игор Семшов | 7 Марат Измайлов | 8 Ролан Гусев | 9 Дмитрий Буликин | 10 Александър Мостовой | 11 Александър Кержаков | 12 Вячеслав Малафеев | 13 Роман Шаронов | 14 Александър Анюков | 15 Дмитрий Аленичев | 16 Вадим Евсеев | 17 Дмитрий Сенников | 18 Дмитрий Кириченко | 19 Владимир Бистров | 20 Дмитрий Лосков | 21 Алексей Бугаев | 22 Евгени Алдонин | 23 Игор Акинфеев | Треньор: Георгий Ярцев