Добромир Тонев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Добромир Тонев
български поет
Роден
Починал
24 март 2001 г. (45 г.)

Националност България
Учил вПловдивски университет
Литература
Жанровестихотворение
Дебютни творби„Белег от подкова“ (1979)

Добромир Маринов Тонев е български поет и редактор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 октомври 1955 г. в Ямбол. След завършване на средно образование в Ямбол следва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където се дипломира през 1979 г.

Повече от 20 години работи като редактор в ДИ „Христо Г. Данов“ в Пловдив.

Редактор е на книги на мнозина български автори. През 1989 г. е редактор на стихосбирката „Брод“ на Иван Методиев.[1]

Съставител на лирични сборници (Поетически сборник1998; Антология на пловдивската любовна лирика – 1996; Друга вода – 1998). Журира национални литературни конкурси. Ръководител на литературен клуб „Гео Милев“ и основател на Пловдивска поетическа академия (носеща сега неговото име).

Обича често да отсяда в кръчмите „Стария Пловдив“, „Стария Дакел“ и ТВ-клуба.[2]

Добромир Тонев умира в Пловдив на 24 март 2001 г. [3]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В памет на Добромир Тонев през 2010 година на негово име е учреден Национален поетичен конкурс за творци до 45 годишна възраст със съдействието на Община Пловдив и Поетическа академия „Добромир Тонев“. Надпреварата се провежда на конкурсен принцип и се състои ежегодно в родния град на поета. Всяка година на отличените лауреати се присъжда, първа, втора и трета награда, Първите три години при провеждането му се връчват и три специални награди за творби посветени на патронът на националния литературен конкурс за поезия. [4][5][6]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В годината на завършване на висшето образование излиза първата му стихосбирка – Белег от подкова, която е отличена с националната награда за дебют и Добромир Тонев е приет за член на Съюза на българските писатели.

Поезията му е превеждана на руски, полски, унгарски, английски, италиански, испански и немски език.

Следващи негови книги са:

  • Нежна машинапоезия, 1984, с награда на СБП за поезия;
  • Свиждане със светлината – поезия, 1990
  • Арго – поезия, 1994
  • Под седлото на Пегаса – поетични шаржове за известни пловдивчани, 1998
  • Крахът на един кокошарник – хумористична новела, 2000
  • Обратната страна на иконата – посмъртно, фрагменти, 2001
  • Голямата лудница – посмъртно, лирични злободневки, 2002

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]