Доняна
| Доняна | |
 |
|
| Местоположение | |
|---|---|
 |
|
| Местонахождение | Испания, автономна област Андалусия |
| Данни | |
| Площ | 543 km2 |
| Създаден | 1969 г. |
| Посетители | 392 958 (2007 г.) |
| Уеб сайт | Официален сайт |
|
|||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Световно наследство (ЮНЕСКО) | |||||||
 |
|||||||
| Държава | Испания | ||||||
| Тип | културно наследство | ||||||
| Критерии | vii, ix, x | ||||||
| Справка | |||||||
| Регион** | Европа и Северна Америка | ||||||
| Регистрационна справка | |||||||
| Вписване | 1994 (18та сесия) | ||||||
| Разширение | 2005 | ||||||
| * Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО. |
|||||||
Доняна (на испански: Parque Nacional y Natural de Doñana) е национален парк в автономна област Андалусия, Испания. Той е един от обектите на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Испания.
Съдържание |
Разположение [редактиране]
Доняна се намира в провинциите Уелва и Севиля, част от автономната област Андалусия. Територията на парка е 543 km², от които 135 km² са особено охраняема територия. Паркът заема основно крайбрежни гори, сладководни блата и дюни в района на устието на река Гуадалкивир в Атлантическия океан. Паркът е създаден през 1963 г. с цел опазване на невероятното разнообразие на животни (особено птици) и растения.
Опазване [редактиране]
През 1989 г. в околностите на националния парк е отредена територия, която служи за буферна зона и е обявена за природен парк под ръководството на регионалното правителство. През 1994 г. ЮНЕСКО, определя парка за част от световното наследство и го определя като биосферен резерват. Това е влажна зона с международно значение в списъка на Рамсарската конвенция.
Паркът се характеризира с огромно биоразнообразие уникално за Европа. Тук има голямо разнообразие от екосистеми, срещат се десетки видове европейски и африкански прелетни птици. Тук е място за зимуване на над половин милион прелетни водоплаващи птици. Срещат се още елен лопатар, западноевропейски благороден елен (Cervus elaphus elaphus), дива свиня, язовец, египетска мангуста, и застрашени видове като Орел на Адалберт и испански рис.
Камили [редактиране]
През 19-ти и 20-ти век едно стадо от диви едногърби камили обитава района. Вероятно те са интродуцирани по времето на завладяването на Испания от маврите през 8 век. Възможно е и да са наследници на избягали от керван товарни камили въведени в района през 1829 г. от Маркиз де Молина.[1][2] През 1950 г. е имало само осем камили, които обаче са били застрашени от бракониери [3].
Екологични проблеми [редактиране]
Пилигрими [редактиране]
Паркът е част от маршрута на християнски поклонници, които ежегодно могат да достигнат до един милион. Това обаче оказва сериозно влияние на екосистемата.
Минно замърсяване [редактиране]
През 1998 г. парка претърпява екологична катастрофа в резултат на масивен разлив на метални отпадъци от резервоар на мина намираща се нагоре по течението на Гуадалкивир.
Въздействие на селското стопанство [редактиране]
През 2007 г. Световния фонд за дивата природа предупреждава, че ягодовите ферми разположени около парка, в които се произвеждат 95% от испанските ягоди, заплашват да причинят катастрофални щети в резултат на изпомпването на подпочвените води и замърсяване на почвата и водите с пестициди.
Източници [редактиране]
- ↑ Chapman, Abel. Wild Spain. London, Gurney and Jackson, 1893. с. 94–101.
- ↑ Chapman, Abel. Unexplored Spain. New York, E. Arnold, 1910. с. 275–282.
- ↑ Meissner, Hans Otto. Unknown Europe. London and Glasgow, Blackie & Sons, 1963. с. 100–124.
