Евгений Пригожин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евгений Пригожин
Евге́ний Ви́кторович Приго́жин
Роден
Починал
23 август 2023 г. (62 г.)
ПогребанСанкт Петербург, Русия
Работил вЧВК „Вагнер“[1]
Псевдоним„Готвачът на Путин“
Семейство
СъпругаЛюбов Пригожина
Деца3
Уебсайт
Евгений Пригожин в Общомедия

Евгений Викторович Пригожин е руски бизнесмен, ресторантьор, собственик на кетъринг бизнес. Компанията на Пригожин се занимава с кетъринг за най-висшите държавни служители в Русия, благодарение на което получава прозвището „Готвачът на Путин“ в медиите.[2][3][4]

В своя рейтинг на милиардерите за 2019 г. изданието „Деловой Петербург“ поставя Евгений Пригожин на 72-ро място, оценявайки състоянието му на 14,6 милиарда рубли.[5] През 2016 г. е включен в списъка на 30-те най-влиятелни хора в Санкт Петербург, съставен от изданието „Город 812“[6]. Основател на ЧВК „Вагнер“.

От 2016 г. е под санкциите на САЩ, от 2020 г. – под санкциите на Европейския съюз и Великобритания, от 2022 г. – на Канада, Япония и Австралия,[7]

Пригожин умира в резултат на самолетна катастрофа на 23 август 2023 година в Тверска област, Русия.[8]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 1 юни 1961 г. в Ленинград, СССР. През 1977 г. завършва спортен интернат № 62 (настоящия Колеж на олимпийския резерв № 1). Занимава се със ски бягане, на което го учи вторият му баща, ски инструкторът Самуил Жаркой.[9]

Младият Пригожин предприема криминална дейност. На 29 ноември 1979 г. Куйбишевският съд в Ленинград осъжда Пригожин на 2 години условно по членове 15 и 144, част 2 от Наказателния кодекс на РСФСР за „кражба“, а през 1981 г. Ждановският съд го осъжда на 13 години затвор по чл. от Наказателния кодекс на РСФСР за „кражба“, „грабеж“, „измама“, „участие на непълнолетно лице в престъпна дейност“[10][11]. През 1988 г. е помилван[3][12][13].

Според РБК (РосБизнесКонсалтинг) Пригожин е завършил Ленинградския химико-фармацевтичен институт със специалност фармацевт[14]. Самият Пригожин обаче през 2018 г. в интервю за портала Город 812 казва, че не е завършил следването си в този институт[15].

След разпадането на СССР[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 г. той създава верига за продажба на хотдог в Ленинград. През 1993 г. става управител на веригата супермаркети „Контраст“. До 1995 г. веригата се разраства до 10 магазина. През 1995 г. Пригожин открива бар-магазин Wine Club на остров Василиевски. През декември 1996 г., заедно с партньори, той открива първия елитен ресторант в Санкт Петербург „Старая таможня“ (Старата митница) в сградата на Зоологическия институт на Руската академия на науките. Спечелва 350 хиляди долара за пет месеца, до края на годината печели един милион долара. През 1996 г. открива бизнес за кетъринг – фирма „Конкорд Кетъринг“.

През пролетта на 1998 г. на реновиран стар кораб Пригожин открива плаващия ресторант „New Island“, вдъхновен от корабчетата на Сена в Париж. Той става популярно място не само за руския финансов и политически елит, но и за неформални срещи на високо ниво. Например през лятото на 1999 г. Сергей Степашин и управляващият директор на МВФ Мишел Камдесю се срещат в ресторанта. През 2001 г. на борда на New Island се провежда вечеря за руския и френския президенти Владимир Путин и Жак Ширак. През май 2002 г. Владимир Путин и Джордж Буш вечерят в ресторанта, а през есента на 2003 г. Путин празнува там рождения си ден.

От 2002 до 2012 г. Пригожин развива веригата за бързо хранене „Блин! Дональтс“. На откриването на един от ресторантите през 2003 г. присъстват губернаторът на Санкт Петербург Владимир Яковлев и президентът на Чили Рикардо Лагос.

През 2018 г. Владимир Путин в интервю с журналисти (Мегън Кели от Ен Би Си и Армин Волф от Оу Ар Еф) потвърждава, че се познава лично с Пригожин, но отрича връзката му с държавата, сравнявайки Пригожин с предприемача Джордж Сорос.

През 2016 г. името му се свързва с частна военна компания „Вагнер“, която взема участие във военни конфликти отначало извън Русия, където дейността и е незаконна, но по-късно и съвместно с руската армия.

На 24 юни 2023 г. Пригожин организира метеж срещу Путин, който цели да свали властта в Русия. „Вагнер“ е в Ростов на Дон и Москва започва да се приготвя за защита от бунтовниците.

На 23 август 2023 г. Пригожин пътува в самолет към Москва, който се разбива и всички на борда умират.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Евгений Пригожин е женен. В семейството има деца: син Павел, дъщеря Полина. Синът Павел притежава пет компании, които преди това са принадлежали на майка му Любов Валентиновна Пригожина: Beta LLC, Turstatus, Lakhta Park Premium LLC, Lakhta Park LLC и Lakhta Plaza LLC.

През 2003 г. Пригожин, заедно с Павел и Полина, написват книга с приказки „Индрагузик“ и я издават в тираж от 1000 екземпляра. Книгата не се продава по книжарниците, а е предназначена за подаръци на високопоставени и известни хора.[16]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Медиите съобщават за наличието на конфликт между Евгений Пригожин и губернатора на Санкт Петербург Александър Беглов поради парламентарните избори през 2021 г., когато кандидати, близки до предприемача, не са могли да се регистрират за участие в изборите.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

В района на Лахта компанията Concord построява жилищния комплекс „Северен Версай“ от 45 триетажни къщи в стила на петербургската архитектура от 18 – 19 век със собствен парк. Проектът е посрещнат с одобрението на първия губернатор на Санкт Петербург Владимир Яковлев. През 2016 г. изданието Fontanka.ru пише, че комплексът допълнително е заградил площ от 7,5 хектара и по този начин е затворил прохода към Лахтинския разлив, което е незаконно.[17][18][19]

Агенция за интернет изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Един от бившите офиси на агенцията на улица Савушкина, 55

През септември 2013 г. медиите съобщават за съществуването в Санкт Петербург на агенция, наричана още в пресата и други източници „фабрика за тролове“, „тролове на Пригожин“, чиито служители се занимават с публикуване на проправителствени и антиопозиционни публикации и коментари в интернет и социалните мрежи. През май 2014 г. хакерската група Anonymous International публикува данни за това кое финансиране е предоставено от структурите на Евгений Пригожин.

Медиен холдинг[редактиране | редактиране на кода]

Медийна фабрика[редактиране | редактиране на кода]

Според разследване на списание РБК от юни 2017 г. Евгений Пригожин вероятно стои зад създаването и финансирането на един от най-големите медийни холдинги в страната, който се придържа към лоялна позиция спрямо властите. През май-юни 2014 г. стартира „Федералната новинарска агенция“, която в крайна сметка се развива в мрежа от 16 новинарски сайта, известна като „медийна фабрика“. Пресслужбата на компанията Concorde по всякакъв начин отрича всякаква връзка на бизнесмена с тези онлайн публикации.

Към февруари 2017 г. месечната аудитория на изданията на холдинга достига 36 милиона души, с което надхвърля аудиторията на РИА Новости и Комсомолская правда.[20] По това време системата за мониторинг Медиалогия поставя Федералната новинарска агенция на седмо място по цитиране сред руските медии. Общият брой на служителите се оценява на 225 – 250 души.[20]

През пролетта на 2019 г. във ФНА се появява отдел за коментари, чиито служители оставят коментари под медийни публикации в социалните мрежи.[21]

Кино[редактиране | редактиране на кода]

Спонсорира производството на филмите „Ржев“, „Шугалей“, „Шугалей-2“ и „Туристът“. Премиерата на последните два филма се състои по телевизионния канал NTV[22][23]. Предполага се, че с пари на Пригожин е заснет филмът „Слънчеви бани“[24]. Филмите на Пригожин са излъчвани по държавната телевизия, в тях участват разпознаваеми, но не и масово популярни актьори[25].

ЧВК Вагнер[редактиране | редактиране на кода]

 Основни статии: ЧВК „Вагнер“ и Бунт на ЧВК „Вагнер“

През лятото на 2016 г. Фонтанка.ру свързва Евгений Пригожин с ръководителя групата Вагнер – Дмитрий Уткин. Сред обкръжението на последния е забелязан ръководителят на службата за сигурност на една от фирмите на предприемача Евгений Гуляев. Според The Bell, PMC е финансирана от държавни поръчки от Евгений Пригожин.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Служители на фирмите на Пригожин доставят храна и осигуряват охрана на редица протести през 2012 г., за да съберат информация за бъдещи действия и лидери на протеста, както и материали за документалния филм „Анатомия на протеста“. Пригожин е един от организаторите на критичен документален филм за политическата опозиция „Анатомия на един протест“ и „фабриката за тролове“, която се свързва с неговата компания „Главсет“ (от юли 2015 г. се намира на ул. „Савушкина“ 55).

През септември 2016 г. Василеостровският районен съд на Санкт Петербург осъжда охранител на Пригожин на две години лишаване от свобода условно за нападение срещу служител на ФСБ, докато е преследвал кортеж като част от планирана акция за борба с незаконното използване на мигащи светлини.

Също така, структурите на Пригожин се свързват с обучението на специалните части на сирийската армия „Ловци на ИДИЛ“ (ISIS Hunters)[26], чиито операции срещу терористите се характеризират с изключителна жестокост[27].

Санкции от чужди държави[редактиране | редактиране на кода]

На 20 декември 2016 г. Евгений Пригожин е включен в санкционния списък на САЩ, въведен поради ролята на Русия във войната в Украйна. Коментирайки това решение, Пригожин казва, че е безразличен към санкциите, тъй като бизнесът му не е свързан с Европа и САЩ и предпочита да почива в Русия. През юни 2017 г. в разширения списък на санкциите са включени компаниите Concord Catering и Concord Management and Consulting, управляващото дружество на холдинга Concord, който включва няколко ресторанта и веригата бутици „Музей на шоколада“. На 16 февруари 2018 г. специалният прокурор на САЩ Робърт Мюлер обвинява Евгений Пригожин и още 12 руски граждани по делото за намеса в президентските избори в САЩ.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „За заслуги към Отечеството“, IV степен (22 май 2014 г.) – за трудови постижения, значителен принос в социално-икономическото развитие на Руската федерация, заслуги в изследването на космоса, хуманитарната сфера, укрепване на върховенството на закона, активна законодателна и обществена дейност, дългогодишен съвестен труд[28]
  • Кавалер на ордена „За заслуги към отечеството“ I и II степен[5]
  • Медал „В памет на 300-годишнината на Санкт Петербург“[5]
  • Орден на Република Судан (2018, Судан)[29].
  • Орден на Двете реки Нил (2020, Судан)[29]
  • „Герой на Руската федерация“ с връчване на медала „Златна звезда“[30][31][32] (20 юни 2022 г.)[33]

Численост[редактиране | редактиране на кода]

Към 26.06.2023 Украйноското разузнаване счита, че във Вагнер служат 7000 души[34] Впоследствие на 20.07.2023 става ясно, че 7000-10 000 наемници от "Вагнер" ще отидат в Беларус, а други 32-33 000 бойци от "Вагнер" са подписали договор с Министерство на отбраната на Руската федерация.[35]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Cgrupa wagnera nie moze zdobyc bachmutu prigozyn komentuje // Полска агенция по печата, 1 април 2023 г. Посетен на 26 юни 2023 г.
  2. ↑ СМИ: Евгений Пригожин был на переговорах Шойгу с ливийским маршалом // Русская служба BBC, 2018-11-09. Архивиран от оригинала на 2019-03-25. Посетен на 2019-04-05. (на руски)
  3. ↑ а б Илья Жегулев. Расследование: как личный кулинар Путина накормит армию за 92 млрд рублей // 2013-03-18. Архивиран от оригинала на 2020-07-31. Посетен на 2020-10-18. (на руски)
  4. ↑ FBI Adds ‘Putin’s Chef’ to Wanted List, Offers $250K Reward // 2021-02-26. Архивиран от оригинала на 2021-06-24. (на английски)
  5. ↑ а б в Деловой Петербург: Справочник «Кто есть кто»: Пригожин Евгений Викторович // Деловой Петербург. Архивиран от оригинала на 2022-01-26. Посетен на 2021-12-31.
  6. ↑ Самые влиятельные люди Петербурга - 2016 // 2017-01-30. Архивиран от оригинала на 2017-06-05. Посетен на 2017-06-21.
  7. ↑ The Dirty 33: meet the Russian cronies sanctioned by Australia // Australian Financial Review, 2022-02-25. Посетен на 2022-08-29. (на английски)
  8. ↑ Wagner boss Prigozhin confirmed dead in plane crash - Moscow // BBC News, 27.08.2023. Посетен на 28.08.2023. (на английски)
  9. ↑ Кто такой Пригожин: что рассказали сокамерники и одноклассники одиозного бизнесмена // Дни.ру. Архивиран от оригинала на 2023-03-12. Посетен на 2023-06-25.
  10. ↑ Илья Давлятчин, Бурная молодость «кремлёвского ресторатора» Архив на оригинала от 2018-09-22 в Wayback Machine., Росбалт, 21.09.2018.
  11. ↑ За что в 1981 году в СССР судили Евгения Пригожина, которого теперь весь мир знает как «повара Путина». Публикуем текст судебного документа // Meduza. Архивиран от оригинала на 2021-06-15. Посетен на 2021-06-15. (на руски)
  12. ↑ Walker, Shaun. Yevgeny Prigozhin: the hotdog seller who rose to the top of Putin’s war machine // The Guardian, 2023-01-24. Посетен на 2023-06-12.
  13. ↑ Bennetts, Marc. Wagner chief Yevgeny Prigozhin appeals to Russians with ‘election poster’ // 2023-06-12. Посетен на 2023-06-12.
  14. ↑ Анастасия Якорева, Анастасия Напалкова, Илья Рождественский. Ресторатор и его ученики: кто поставляет 90% обедов в московские школы // РБК, 2016-07-18. Архивиран от оригинала на 2020-10-11. Посетен на 2020-10-18. (на руски)
  15. ↑ Евгений Пригожин: «Я пошёл к Беглову, он к Медведеву, тот к Путину» // Город 812, 2018-02-20. Архивиран от оригинала на 2022-09-25. Посетен на 2022-09-25. (на руски)
  16. ↑ Ресторатор Пригожин знает все об индрагузиках // dp.ru. Архивиран от оригинала на 2020-06-20. Посетен на 2020-06-18.
  17. ↑ Денис Коротков. Владимир Яковлев - о локомотиве экономики, комфортной среде обитания и стадионе // Комсомольская правда, 2017-02-02. Архивиран от оригинала на 2017-02-04. Посетен на 2017-06-21.
  18. ↑ Денис Коротков. Как улица Петербурга стала частной // Фонтанка, 2016-10-25. Архивиран от оригинала на 2021-10-22. Посетен на 2017-06-21.
  19. ↑ Северный Версаль // Деловой Петербург, 2008-09-01. Архивиран от оригинала на 2017-11-09. Посетен на 2017-06-21.
  20. ↑ а б Андрей Захаров, Полина Русяева. Расследование РБК: как из «фабрики троллей» выросла «фабрика медиа» // РБК, 2017-03-24. Архивиран от оригинала на 2017-06-17. Посетен на 2017-06-21.
  21. ↑ «Это не Пригожин»: как «Патриот» будет бороться с «антироссийскими СМИ» // 2019-12-04. Посетен на 2020-08-26.
  22. ↑ Как выяснила «Медуза», бизнесмен Евгений Пригожин проспонсировал съемки фильма «Турист» — о российских военных в Африке. В нем снялись настоящие наемники из ЧВК Вагнера // Meduza, 2021-05-19. Посетен на 2021-05-20.
  23. ↑ НТВ показало фильм «Турист» о российских бойцах в ЦАР. Мы его посмотрели // Русская служба Би-би-си, 2021-05-20. Посетен на 2021-05-20.
  24. ↑ «Это такая шиза концентрированная. Луганская резня бензопилой». На НТВ выйдет фильм про войну в Донбассе, за который заплатил Евгений Пригожин. Правда, съемки шли не в Донбассе, а в Евпатории // Архивиран от оригинала на 2021-08-14. Посетен на 2021-08-14.
  25. ↑ How Russian Action Movies Are Selling War // The New-York Times Magazine, 2022-10-12.
  26. ↑ Денис Коротков. Немного бизнеса в сирийской войне // 2017-06-26. Архивиран от оригинала на 2017-06-29. Посетен на 2017-06-30.
  27. ↑ Henri Feyerabend. Graphic: ISIS Hunters repel ISIS assault along Homs-Palmyra highway // 2017-06-02. Архивиран от оригинала на 2017-06-15. Посетен на 2017-06-30.
  28. ↑ Указ Президента Российской Федерации от 22 мая 2014 года № 357 «О награждении государственными наградами Российской Федерации» // Архивиран от оригинала на 2017-10-24. Посетен на 2017-11-26.
  29. ↑ а б Пригожин предложил стать посредником для урегулирования ситуации в Судане // 2023-04-20. Посетен на 2023-06-23. (на руски)
  30. ↑ Илья Фурсеев. Песков ответил на информацию о присвоении «Героя России» Пригожину // РБК, 25 июня 2022. Посетен на 6 августа 2022.
  31. ↑ Лилия Яппарова, Андрей Перцев, Алексей Славин. Грубо говоря, мы начали войну. Как отправка ЧВК Вагнера на фронт помогла Пригожину наладить отношения с Путиным — и что такое «собянинский полк» // Meduza, 2022-07-13. Посетен на 2022-08-06.
  32. ↑ Анна Павлова, Елизавета Нестерова. «В первую очередь интересуют убийцы и разбойники — вам у нас понравится». Похоже, Евгений Пригожин лично вербует наемников в колониях // Медиазона, 2022-08-06. Посетен на 2022-08-06.
  33. ↑ Глава ЧВК «Вагнер» рассказал, за что получил звания Героя России, ДНР и ЛНР // 62.info, 2023-06-21. Посетен на 2023-06-21.
  34. ↑ https://www.vesti.bg/sviat/osven-vagner-kakvi-drugi-chastni-armii-ima-v-rusiia-6171461
  35. ↑ https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пригожин, Евгений Викторович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Съветски съюз“         Портал „Съветски съюз“          Портал „Русия“         Портал „Русия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Евгений_Пригожин&oldid=11962459“.