Евдокс от Книд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евдокс от Книд
Εὔδοξος ὁ Κνίδιος
древногръцки философ

Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Школа Платонизъм

Евдокс от Книд е древногръцки астроном, математик и физик и ученик на Платон.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 408 г. пр. Хр. в Книдос. Името му Евдокс означава „с чест“ или „с добра репутация“ (на гръцки: εὔδοξος εὔδοξος, от εὔ „добър“ и δοξος „мнение, вяра, слава“). Аналогично е на латинското име Бенедикт. Около 387 г. пр. Хр. на около 23 години пътува с лекаря Теомедон към Атина, който според Диоген Лаерций е негов любовник[1]. Там посещава лекции на Платон и други философи за няколко месеца, но поради разногласие те се скарват. Евдокс е бил толкова беден, че се налага да наеме жилище в Пирея и за да посещава лекциите на Платон му се налага всеки ден да извървява 11 км и в двете посоки. Евдокс учи математика при Архит в Атина. На негово име са наречени кратери на Луната и Марс и алгебрична крива, известна като кампила на Евдокс:

a2x4 = b4(x2 + y2).

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Всичките му трудове са изгубени и сведенията за него идват от непреки източници, които го цитират като например при коментарите на Хипарх на поемата на Арат от Соли за астрономията[2]. Той става известен с изобретяването на астрономическия глобус и приноса си за разбирането на движението на планетите. Работата му върху пропорциите, преоткрита през 16 век с преводите на Николо Тарталия, в продължение на столетие е основа на количествените изследвания, преди да бъде заменена с алгебричните методи на Рене Декарт.

Негово откритие е тест за равенство на две съотношения и изобретяването на метод на изчерпване, който служи за изчисляване на повърхнини и обеми, които нямат прави граници[3]. Той въвежда астрономическа система, в която Вселената е разглеждана като набор от 27 сфери, всяка една в друга и всяка една концентрично разположена около Земята. Тези сфери са известни под името хомоцентрични сфери[4].

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Diogenes Laertius; VIII.87
  2. Lasserre, François (1966) Die Fragmente des Eudoxos von Knidos (de Gruyter: Berlin)
  3. Ауди 2009, с. 188.
  4. Ауди 2009, с. 189.