Еврейски изход от мюсюлманските и арабските страни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Изходът на евреите (от библейския изход) от мюсюлманските (предимно арабски) страни е масовата емиграция на евреите, най-вече сефаради и мизрахи, от арабските и други мюсюлмански страни през XX век.

Еврейската емиграция от Близкия Изток и Северна Африка към Ерец Израел започва в края на XIX век, като прераства в масова едва след образуването на еврейската държава Израел и арабско-израелската война (1948). Катализатори за масовата миграция стават избухналите антиеврейски погроми на 1940-те в редица мюсюлмански и предимно арабски страни и в по-големите арабски градове (Багдад, Кайро, Адана, Триполи, Манама, Халеб и други градове).

В периода от 1948 г. до началото на 1970-те от арабските страни имигрират доброволно или са избягали или изгонени от 800 хиляди до 1 милион арабски евреи. От тях, 260 хил. се преселват в Израел в периода 1948-1951 г. и още 600 хил. през 1972 г. [1][2][3] Ливан е единствената арабска страна, чието еврейско население нараства след 1948 г., като причината за този своеобразен феномен е, че Ливан е междинна спирка по пътя на еврейската емиграция към Израел. [4] Въпреки това, от 1970-те след на гражданска война в Ливан, еврейското население на страната също започва да намалява, при това значително. До 2002 г., имигранти от арабските страни и техните потомци съставят 41% от населението на Израел, представрявани в Кнесета от партията "Шас". [3]

Панорама[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Schwartz, Adi. All I Wanted was Justice. // Haaretz. January 4, 2008.
  2. Malka Hillel Shulewitz, The Forgotten Millions: The Modern Jewish Exodus from Arab Lands, Continuum 2001, pp. 139 and 155.
  3. а б Ada Aharoni «The Forced Migration of Jews from Arab Countries, Historical Society of Jews from Egypt website. Accessed February 1, 2009.
  4. Parfitt, Tudor. (2000) p. 91.

Вижте също[редактиране | edit source]