Елена Стателова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елена Стателова
българска учителка
Елена Стателова в 1887 година. Фото: Пол Зепджи, Солун
Родена
1862 г.
Починала
1925 г. (63 г.)
Семейство
СъпругКонстантин Стателов
ДецаБорис Стателов
Подпис
Елена Стателова в Общомедия

Елена Стаматова Стателова е българска просветна деятелка.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в 1862 година[2] като Елена Стаматова Думанова в село Себища, Дебърско.[1][3][4] Баща ѝ е строителен работник, който загива на строеж при нещастен случай, преди раждането ѝ.[1] Майка ѝ Румяна я дава на две години като осиновено дете на руския офицер Пьотър Щипщанов.[1]

Завършва Московската женска учителска семинария в 1882 година.[2][1] В Москва се запознава с Константин Стателов от Лясковец и двамата сключват брак. След завършване на института учителства със съпруга си в различни градове, като Силистра, Шумен, Солун, Садово, Русе. След създаването на Солунската българска девическа гимназия са назначени заедно с Царевна Миладинова като първи учителки.[5] Преподава в девическата гимназия до 1888 година.[6] През 1895 година Стателови се установяват във Варна. От брака си има четири деца – Александър – лекар, Олга – учителка, Борис – военен, и Евгения, учителка.[1]

Умира във Варна през 1925 година.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
Константин Стателов
(1864 – 1923)
 
Елена Стаматова
(1862 – 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Стателов
(1883 – ?)
 
Олга Абаджиева
 
Борис Стателов
(1886 – 1959)
 
Евгения Генова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Стателов
 
 
 
 
 
Тони Стателов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Розмари Стателова
(р. 1941)
 
 
 
Борис Стателов
(р. 1942)
 
Тони Стателов
(р. 1950)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тони Стателов
(р. 1976)
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Личности. Стателова, Елена Стаматова // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 4 декември 2017.
  2. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  3. Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 271.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878, Том първи, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 111.
  5. Епоха, земя и хора, Из българското минало – по издадени и неиздадени ръкописи на Царевна Миладинова-Алексиева (Изд. на Отечествения фронт, София, 1985).
  6. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 153.