Себища
| Себища Sebisht/Sebishti |
|
| Местоположение | |
|---|---|
 Себища
Разположение в Албания
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Елбасан |
| Окръг | Либражд |
| Община | Стеблево |
| Географска област | Голо бърдо |
| Население | ? (2001) |
| Надм. височина | 1065 m |
Себища (понякога Себище, на албански: Sebisht или Sebishti, Себищ/Себищи) е село в Република Албания, община Стеблево, окръг Либражд, област Елбасан. Селото е населено с християни и мюсюлмани с българско или македонско национално съзнание.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира в в областта Голо бърдо.
[редактиране] История
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) ("Македония. Етнография и статистика") в Стеблево живеят 380 души българи християни и 400 души българи мюсюлмани.[1]
По данни на Екзархията в края на 19 век в Себища има 45 православни къщи със 180 души жители.[2] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стеблево има 328 българи екзархисти и в селото има българско училище.[3]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Себища има 35 български екзархийски и 59 помашки къщи.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Себища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
През 1913 година в резултата на войната Себища влиза в границите на новосъздадената Албания. В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от август 1930 година Себища е отбелязано като село с 50 български къщи.[6]
[редактиране] Личности
- Родени в Себища
Петър Гьоков (Петре Гьока, 1880 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Солун, дюлгерин, Солунски доброволчески отряд, 1 рота на 13 кукушка дружина[7]
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 261
- ↑ Българите в Албания I част
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.152-153.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 192 и 877.
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 192.
|
|||||
| Села от Голо бърдо в Албания |  |
||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
Борово | Връбница | Вичища | Гиновец | Голевища | Големо Острени | Забзун | Заборе | Извири | Камен | Кление | Койовец | Ладомерица | Лешничани | Мало Острени | Оржаново | Пасинки | Радоеща | Себища | Смолник | Стеблево | Требища | Тръбчанище | Тучепи
|
|||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
