Радоеща
| Радоеща Radovesh | |
| — село — | |
  Радоеща | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Дебър |
| Община | Булкиза |
| Географска област | Голо бърдо |
| Надм. височина | 851 m |
| Радоеща в Общомедия | |
Радоеща, Радоища или книжовно Радовища (на албански: Radovesh) е село в Албания, в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо, на самата граница със Северна Македония срещу село Отишани, разположено на изток.
Някои от махалите на селото са: Бегьовци, Бояджиовци, Симановци, Тропчанища.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от притежателно прилагателно със суфикс jā – Radovětja от личното име Радовѣтъ.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Радоеща (Radovichta) е посочено като село с 35 домакинства с 52 жители помаци и 54 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Радовеща живеят 120 души българи мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радовиш е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 46 къщи.[5] Същевременно Радойца (Радовча) е чисто помашко (българомохамеданско) село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 42 къщи.[6]
Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:
| „ | Радоеща от 25 български къщи завзето е сега от Тольовци, от които най-прочут изедник е Таир Толя, и те са от село Горица (Малесия). От същите е завезето и селото съседно на Радоеща Заборие. От тези две села българите са изселени повече в гр. Солун.[7] | “ |
След Балканската война в 1912 година Радоеща попада в Албания.
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Радовиш е отбелязано като село със 70 къщи българи мохамедани.[8]
В 1940 година Миленко Филипович пише че Радовище, Родаеща (Радовиште, Радоешта) е чисто „сръбско мюсюлманско“ с около 45 къщи. Преди в селото е имало християни, които са се изселили в Дебър. (Секуличи, Радоешки-Наумовичи, Радоешки-Яковлевичи, Чикеровци, Пържовци и други). В селото е имало православна църква „Свети Илия“, от която стоят зидовете.[9]
До 2015 година селото е част от община Острени.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Радоеща
Анастас Спасов Янков, български революционер, деец на ВМОРО, след 1913 година емигрант в Лозана, където с брат си Трайче отварят семейна фабрика за кисело мляко[10]- Богдан Алексиев Янков (1881 – 1953), български строител и революционер
- Петко Деспотов, майстор от шивашкия еснаф в Солун, член на Солунската българска община[11]
- Трайче Спасов Янков, български революционер, деец на ВМОРО, след 1913 година емигрант в Лозана, където с брат си Анастас отварят семейна фабрика за кисело мляко и Трайче се жени[10]
Фаик Курти (1938 – 2006), албански танцьор и хореограф- Яков Алексиев Янков (1877 – 1913), български общественик и революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Асенова, Петя. Местни имена от Голо бърдо, Североизточна Албания, в: Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов, София 2005, с. 45 – 52.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172 – 173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 47. (на македонска литературна норма)
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 39.
- ↑ а б Алексови (Алексиеви) // Солун и българите. Посетен на 28 ноември 2022 г.
- ↑ Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 190.
| ||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
