Стеблево
| Стеблево Steblevë/Stebleva |
|
| Местоположение | |
|---|---|
 Стеблево
Разположение в Албания
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Елбасан |
| Окръг | Либражд |
| Община | Стеблево |
| Географска област | Голо бърдо |
| Население | 120 (2001) |
| Надм. височина | 1272 m |
Стеблево (понякога Стеблено или Стебльово, на албански: Steblevë или Stebleva, Стеблевъ, на македонска литературна норма: Стеблево, понякога Стебљо или Стебло) е село в Република Албания в областта Голо бърдо, окръг Либражд, област Елбасан, център на едноименната община Стеблево.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира в южната част на Голо бърдо, на западния склон на планинския масив Радук (Радуч), висок 2 084 метра и е населено с българи мюсюлмани и християни. Състои се от три махали - Суска мала, Леска и Дишовци.
[редактиране] История
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Стеблео е посочено като село със 150 домакинства с 150 жители българи и 200 жители помаци.[1] В 1897 година английският консул Чарлз Блънт пише, че в Стеблево живеят 336 православни българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Стеблево живеят 380 души българи християни и 400 души българи мюсюлмани.[2]
По данни на Екзархията в края на 19 век в Стеблево има 40 православни къщи с 224 души жители.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стеблево има 396 българи екзархисти и в селото има българско училище.[4]
Към 1910 година сръбската пропаганда се опитва да се настани в Стеблево. На българския свещеник в селото Миленко Христов са предлагани 40 лири годишна заплата, а на кмета Секула - 20, но и двамата отказват, макар и отец Миленко да е сръбски възпитаник. Сърбоманин става само Стефан Попангело, чийто син е сръбски възпитаник и е учител в горнореканското село Върбен.[5]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Стеблево има 53 български екзархийски и 1 патриаршистка къща и 220 помашки къщи.[6]
В резултат на постоянното изселване на християните от селото към България и Република Македония към началото на 90-те години в Стеблево са останали 100 мюсюлмански къщи и само около 3-4 християнски с около 500 жители.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Стеблево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
През 1913 година в резултата на войната Стеблево влиза в границите на новосъздадената Албания. В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от август 1930 година Стеблено е отбелязано като село със 100 къщи, част от които православни българи.[8] Падането на режима на Енвер Ходжа и демократизацията в Албания в началото на 90-те години съсипва традиционния поминък на жителите на Стеблево - отглеждането на картофи и селото както и цялата област преживява икономически колапс и много от жителите му мигрират към големите албански градове.
Република Македония и Албания са в процес на договаряне на отварянето на граничен контролно-пропускателен пункт при Стеблево.
[редактиране] Личности
- Родени в Стеблево
Велко Спанчев (1896 - 1944), виден български общественик- Евтим Митрев (Митров, 1887 - ?), македоно-одрински опълченец, готвач, четата на Гоце Бърдаров, 4 рота на 14 воденска дружина[9]
-
Хаджи Пируши, председател на културната асоциация на българите в Голо бърдо „Просперитет Голо бърдо“ - Хазиз Лила (? - 1915), албански просветен деец
- Харалампи Панов (Хараламби Панев, 1888 - 1913), македоно-одрински опълченец, каменоделец, 3 рота на 7 кумановска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 24 юни 1913 година[10]
- Христо Миладинов, бащата на братя Миладинови
[редактиране] Литература
- Жалов, Алексей. Топоними от с. Стеблево, Голо Бърдо - Албания, в: Българите в Албания и Косово. Алманах на дружество "Огнище", т. II, С. 2005, с. 77-83
- Петкова, Анелия Василева. Говорът на село Стеблево, Голо Бърдо, Албания. в: Българите в Албания и Косово. Алманах на дружество "Огнище", т. II, С. 2005, с. 69-76
[редактиране] Външни препратки
- Академик Веселин Хаджиниколов. Българското население в Албания в миналото
- Народни приказки от Стеблево, обнародвани от К. Шапкарев в „Български прикаски и вѣрования съ прибавление на нѣколко Македоновлашки и Албански“ (СбНУ, кн. VIII, 1892)
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 172 - 173.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 261.
- ↑ Българите в Албания I част
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.152-153.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2-3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 880.
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.453.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.537.
|
|||||
| Села от Голо бърдо в Албания |  |
||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
Борово | Връбница | Вичища | Гиновец | Голевища | Големо Острени | Забзун | Заборе | Извири | Камен | Кление | Койовец | Ладомерица | Лешничани | Мало Острени | Оржаново | Пасинки | Радоеща | Себища | Смолник | Стеблево | Требища | Тръбчанище | Тучепи
|
|||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
