Енихан баба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Енихан баба или Йени хан баба (тур. Yeni Khan Baba) - "Новия господар баща" е легендарен турски герой, чието съществуване не е установено исторически.

Според местните предания на мюсюлманите в Родопите той е алиански свeтец ислямски проповедник и лечител носил вода в кърпа от Бяло море живял в региона. Според друга версия, отразена и в популярния роман на Антон Дончев „Време разделно“, той е османски военен началник, отговорен за насилствената ислямизация в Родопите в 17 век и унищожаването на християнските храмове. Николай Хайтов представя местната история в която завоевателя Eнихан в 1371-1373 започва завладяването на Родопите и унищожаването на християнски храмове и манастири. Енихан, както и също така митичните, по-малки негови братя Саръ баба, на който в 2002г. на пътя Момчиловци-Кутела недалеч от село Момчиловци е издигнато теке, и третият чието име не се споменава но се вярва, че е погребан в Хасково, според мита са убити и тримата от оказважщите ожесточен отпор родопски българи.

Легенди и истории[редактиране | edit source]

Според една легендарна версия Енихан, Саръ (Жълтия) и третия им брат изклали 100 000 българи, а други 100 000 потурчили, затова тримата били обезглавени ритуално на върха на планината от Момчил войвода и защитаващите я българи и главите им са търкулнати към дерето. Труповете станали, затичали се след главите си и ги взели подмишница. После избягали и спряли на местата, където били погребани.
Cпоред други източници[1][2][3][4][5] Енихан баба предвождал две турски армии заедно с подчинения си Саръ баба. През 1371-1373 г. те нахлуват откъм Жълтуша Ардинско и от връх Момчил до връх Преспа се завързват тежки боеве. Предводители на българите защитаващи планината били Стоян войвода, Чило войвода и Вълчо войвода. Енихан разрушил двете тамошни църкви и унищожил с. Иноглово (голямо средновековно селище от 500 – 600 къщи до връх Преспа, от разселени от него българи вероятно са основавани селата Петково и Славейно) и унищожил прочутата Кръстата гора в Средните Родопи, вторият брат - Саръ (Жълтия) сринал и манастира на дн. Хайдушки поляни, расипал Каракулас и Чил тепе, а третия опожарил манастира при връх Сакарка и крепостта Подвис (Смолян). Първото голямо и много кърваво сражение ставнало в местността Бъхтярица (побоище), много от убитите в него родопчани българи от Чепеларе и Рупчоса били погребани по северните склонове на връх Момчил. Следващото голямо сражение станало при село Иноглово под връх Преспа. Турците посекли жени, деца и старци, разрушили двете църкви и сринали цялото село Иноглово, но един от жителите му - Ангел, се преоблякъл като турчин, влязъл в шатрата на Енихан баба и го заклал с овчарския си нож в лагера му недалеч от вр. Преспа, турците погребват предводителя си на вр. Момчил. Храбрия Ангел бил догонен от турците и го съсекли на Ангелова каба (в подножието на връх Момчил). Завзети и разорени били Каракулас и Чил тепе (Преспа), отбранявано от Вълчо войвода и Чило войвода, който загинал в битката тами въхът дълго време носил неговото име. Саръ баба разрушил манастира на дн. Хайдушки поляни и настъпил към дн. Момина вода. Там, край извора, влязъл в кръвопролитно сражение с родопчаните водени от Стоян войвода. След ръкопашен бой Стоян бил пленен, подложен на мъчения и също убит, а годеницата му Руса девойка поругана и заклана в местността наречена заради това Момина вода. Това описва народната песен за него и девойката му:
"С нож й сърцето пореха
и си Росица питаха..."

"Турце Стояна мъчеха
три дни и три нощуве,
очи му със сабя галбеха"
След това Саръ баба настъпил към Подвис крепостта на Момчил войвода. Около върха Сарпборун се разразило поредното сражение между българите и турците. Името на съседния на Сарпборун Калъчборун напомня за кървавата битка в което участвували и български подкрепления от Дряново, Джурково и Стифуре. На хребета над дн. село Момчиловци един снажен българин се сразил със Саръ и с един замах му отсякъл главата, тя се търкулнала “рипкала и рукала” по ливадата. Главата на Саръ баба погребали в местността Тюрбето, между Кутела и Кършила при дн. с. Момчиловци. Когато я пускали в гроба, тя плодължвала да скача и крещи, толкова бил бесен обезглавеният предводител, на чието име е наречен върхът, където го намерила смъртта. Тртият брат нападнал крепостта Подвис (Смолян) и опожарил бил манастира на връх Сакарка, но и той бил посечен от българите, седловината между Имаретдере и Момина вода се нарича и досега Юруцкото (турцкото) гробе. Битките за Родопа продължили 40 години.
Други легенди твърдят, че бил историческа личност от Хв. разпространил още тогава исляма в Родопите или го отъждествяват с митичния Саръ Салтък или дори, колкото и да е екзотично, че всъщност това е Момчил войвода.

Съвременни рефлексии[редактиране | edit source]

След като в 2003г. лидерът на ДПС Ахмед Доган лично обещава[6] на местните жители да се изгради теке на Енихан (тур. Новия господар) в началото на юни 2005г. държавната земя на самия връх Момчил е продадена на ислямското настоятелство от с. Давидково за 6 600 лева с разпореждане на земеделския министър Нихат Кабил от ДПС и тогавашния областен управител на Смолян Димитър Палагачев от НДСВ. Bеднага е извършен стоманобетонен строеж и, въпрек и, че е констатирано незаконно строителство[7][8] е завършено изграждането на теке на Енихан баба на връх Момчил върху тракийско светилище на върха в Родопите, където се митологизира, че е неговият гроб, но и гроба на защитника на българите от турското нашествие Момчил войвода. Според кмета на с. Давидково Севда Чолакова местността е описана от Херодот като светилище на бог Дионис[9]. В текето каменният каркофаг със стъклен похлупак е празен, до него има голяма каса с надпис “пара” на български и турски. Има съмнения, че заради непроходимия планински терен при строежа са ползвани армейски верижни машини. С държавни средства за 8 300 000 лв [10][11] е прокаран добър асфалтов път. Хижа "Свобода" на Българския туристически съюз в подножието на върха е дадена във владение на кметство Давидково, за поклонниците са построени каменна алея с 604 стъпала, 7 беседки и ритуална чешма около която се оставят с наричане парцалчетата окачени там. За разлика от тюрбето на другия брат - Саръ баба построено недалеч от тук в 2002г., което не влиза в конфликт с други паметници, това на въпросния Енихан предизвиква много бурнни обществени реакции и спорове, стават протести на патриотични и християнски организации, районният и зам.областният мюфтия на Смолян ясно заявява, че няма място в Родопите за това тюрбе[12]. Конфликтът не е стихнал и днес. [13]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. П. А. Маринов, Смолян и околията в своето близко и далечно минало, кн.1, Смолян, 1937—1939 г., стр. 85.
  2. Николай Хайтов, Славчо Дичев, Миналото на Яврово, Девин, Манастир, стр. 324
  3. Никола Гигов, Родопските войводи се преобръщат в гробовете си, Нова Зора, бp. 19, 2005 г.
  4. Петко Т. Карапетков, Славейно - минало, Пловдив, 1948 г., стр. 22.
  5. К. Василев, Родопските българи мохамедани, Пловдив, 1961 г., стр. 58.
  6. Върхът на Доган, в-к Политика, 17 Декември, 2005
  7. БТА бюлетин 16 юни 2005
  8. в-к Монитор 17 юни 2005
  9. Родопи вест 10 май 2012,
  10. Решение №880 от 8 октомври 2004г. МС отпуска от БИ (бюджетния излишък) на РБ 2 900 000 лева на община Баните за "реконструкция на междуобщинския път Давидково-връх Свобода" и отделно със същото решение още 1 600 000 лева на община Лъки за отсечката от върха до с. Манастир
  11. кмета на с. Давидково Севда Чолакова информира, че държавата осигурява за пътя и 3 800 000 лева по програма САПАРД в 2003г., Родопи вест, 10.05.2012
  12. 15 нови джамии през 2005 г., в-к Монитор,15.11.2005
  13. Внесоха жалба в Дирекцията за национален строителен контрол за незаконния паметник-мавзолей на поробителя на Родопите Енихан Баба на връх „Свобода". Паметникът е построен, без да се спази Закона за устройство на територията и без разрешението на Националния институт за недвижимо културно наследство. Телевизия СКАТ 17 септември 2011