Завръщане в бъдещето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Завръщане в бъдещето
Back to the Future
Режисьор Робърт Земекис
Продукция Боб Гейл
Стивън Спилбърг
Катлин Кенеди
Франк Маршал
Джони Кола
Сценарий Боб Гейл
Робърт Земекис
В ролите Майкъл Джей Фокс
Кристофър Лойд
Лия Томпсън
Криспин Глоувър
Томас Ф. Уилсън
Музика Алън Силвестри
Разпространител Universal Pictures
Премиера 3 юли 1985 г.
Времетраене 116 минути
Страна Флаг на САЩ САЩ
Език Английски
Бюджет $19 милиона
Хронология
Завръщане в бъдещето 2
Fleche-defaut-droite.png
Външни препратки
Страница в IMDb
Завръщане в бъдещето в Общомедия

„Завръщане в бъдещето“ (на английски: Back to the Future) е американска научно-фантастична приключенска комедия от 1985, режисирана от Робърт Земекис, по сценарий на Земекис и Боб Гейл. Филмът е носител на награди Оскар.

Сюжет[редактиране | edit source]

Марти Макфлай (Майкъл Джей Фокс) е 17-годишен тийнейджър, живеещ в Хил Вали, Калифорния. Обикновено момче, любител китарист, и не понася да го наричат пъзльо. Като изключим приятелката му Дженифър (Клаудия Уелс), единственият му приятел е ученият и изобретател д-р „Док“ Емет Браун (Кристофър Лойд), смятан от повечето си съграждани за чудак, ако не и смахнат.

На сутринта на 25 октомври 1985 г., д-р Браун му се обажда и го моли да се срещнат в 1:15 през нощта. Същия ден, след училище, Марти и Дженифър са помолени да дадат дарение за възстановяване на градската часовникова кула, ударена преди 30 години от мълния, която е повредила часовника, и той е спрял да работи.

Когато се връща у дома, Марти вижда, че семейната им кола е смачкана, а безволевият му баща Джордж (Криспин Глоувър) бива тормозен от шефа си Биф Танън (Томас Ф. Уилсън), който е взел назаем и блъснал колата. На вечеря майка му Лорейн (Лия Томпсън) си припомня как е срещнала Джордж, когато баща ѝ го блъснал с колата си, докато стоял зазяпан по средата на пътя.

На срещата през нощта Док му показва ДеЛореан, който е преработил в машина на времето. Пред камерата на Марти Док обяснява, че колата е програмирана да се пренася в предварително зададено време, когато достигне 88 мили (около 140 км) в час, използвайки плутониев атомен реактор, за да получи необходимите за прехвърлянето 1.21 гигавата енергия. Като демонстрация как става управлението, Док въвежда на циферблата датата 5 ноември 1955 г. - денят, когато е изобретил флукс-кондензатора, който прави възможно пътуването във времето.

След това Док обявява, че смята да посети бъдещето. В този момент обаче се появяват с Фолксваген двама либийски националисти, от които той е откраднал плутония, и го застрелват. Марти побягва с ДеЛореана, и при опита си да избяга от националистите достига осемдесет и осем мили в час, и е прехвърлен в миналото.

Марти е принуден да изостави и скрие колата, и да отиде в градчето пеша. Там той открива в кое време е, и вижда как е изглеждало то. Среща баща си, тогава тийнейджър, все така тероризиран от Биф, който е училищният побойник. Марти последва Джордж, и го спасява от блъсване от колата на бащата на Лорейн, но самият той е блъснат, и Лорейн се влюбва в него. Смутен от поведението ѝ, което рязко контрастира с това от 1985, Марти отива да търси Док от 1955 г. След като успява да го убеди, че идва от бъдещето, Марти му показва заснетите кадри. Когато Док чува обяснението на по-старото си аз, обяснява на Марти, че плутоният е недостъпен през 1955 г., а единственият друг възможен източник на толкова много енергия е мълния, а тя няма как да бъде предсказана. Марти се сеща, че мълнията, която е повредила часовника, ще удари кулата му следващата събота; Док съставя план как да използва силата ѝ.

Док обаче разбира, че Марти е провалил срещата на родителите си. И тъй като Марти няма как да съществува, ако родителите му не се срещнат, той е под риск да бъде изтрит от съществуване във времето. След няколко провалени опита да ги срещне, Марти съставя план да разиграе сцена, в която Джордж спасява Лорейн от нахално поведение на самия Марти на училищна танцова забава. Когато неочаквано се появява Биф и напада Лорейн, Джордж успява да го повали с един удар, и да я защити. Лорейн и Джордж се връщат заедно на забавата, и се целуват, което подсигурява съществуването на Марти. През това време Док е свързал гръмоотвода на часовниковата кула към кабел, опънат над улицата между две лампи. Планът е Марти да мине с ДеЛореана, снабден с гръмоотвод, отдолу точно в момента, в който ще удари мълнията.

Преди Марти да тръгне, Док намира в джоба си писмо от него, което съдържа предупреждение за бъдещото му убийство. Скъсва писмото, без да го чете, тъй като предвижда опасността от това да научи бъдещето си. Марти пренастройва машината на времето да го върне десет минути по-рано, отколкото е тръгнал, за да има време да предупреди Док. При пристигането обаче колата угасва, и Марти закъснява да спаси Док. Ученият обаче се оказва жив - под дрехата си е скрил противокуршумна жилетка, предупреден от слепеното от парчета писмо. Обяснението му за промененото решение е: "Досетих се, че няма да е голяма работа."

На следващата сутрин Марти открива, че семейството му се е променило. Лорейн вече не е досадна и консервативна, а Джордж е уверен в себе си. Биф е станал подмазващ се чистач на коли. Точно когато Дженифър и Марти се срещат, Док внезапно пристига от 2015 г., разтревожен от проблем около бъдещите деца на двамата. Марти и Дженифър се покатерват в колата, тя излита и отпътува към бъдещето.

Край на разкриващата сюжета част.

Продължения[редактиране | edit source]

След успеха на филма, през 1990 г. са заснети успоредно две продължения - Завръщане в бъдещето 2 и Завръщане в бъдещето 3. Обсъждана е идеята за четвърта серия, но Майкъл Джей Фокс се разболява от болест на Паркинсон, и участието му става невъзможно - а с това и заснемането на още серии.

Външни препратки[редактиране | edit source]