Иван Хаджилазаров
| Иван Хаджилазаров | |
| български и гръцки общественик | |
 Около 1860 година | |
| Роден |
1807 г.
|
|---|---|
| Починал | 1873 г.
|
Иван Христов Хаджилазаров (Хаджилазев) (изписване до 1945 година: Иванъ Хаджи Лазаровъ; на гръцки: Ιωάννης Χρ. Χατζηλαζάρου) е български търговец и общественик, касиер на Солунската българска община.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Хаджилазаров е роден в 1807 година[1] в Държилово, Негушко[2] или в Долно Граматиково, Воденско.[1] След разрушаването на Негуш при потушаването на Негушкото въстание в 1822 година, Христо Хаджилазаров с четирите си деца – Иван, Адам, Григор и Ставри бяга във Воден, а оттам в Сяр, където митрополит е Хрисант от Долно Граматиково. Тогава е основана фирмата Братя Хаджилазарови, която търгува и с Австро-Унгария и с Русия и инвестира печалбата в земя и недвижими имоти. Компанията придобива големия чифлик Янешево (Металико), Кукушко, три във Валовищко – Джума махале (Ливадия), Бахтияр (Дендрофито), Латрово (Хортеро) и един близо до Нигрита – Копач (Верги). Бързото натрупване на капитал и наличието на голяма ликвидност насочва фирмата към банкова дейност – депозити и кредити. Затова и често ги наричат големи търговци, големи земевладелци и банкери. Хаджилазарови се отказват от османско гражданство в полза на руското, което им дава по-голяма сигурност срещу тиранията на бейовете и пашадите в региона.[1] В 1831 година в Сяр Иван Хаджилазаров се жени за Хрисанти Андреева Икономова (1818 – 1907) от Воден, дъщеря на търговеца Андрей Икономов от Воден, който живее в Сяр. Скоро след сватбата на дъщеря си Андрей Икономов се мести в Солун, последван след няколко години от семейството на Иван Хаджилазаров.[1]
Според спомените на Никола Алексиев до обявяване на схизмата от страна на Цариградската патриаршия Хаджилазаров взима живо участие в обществените български работи в града. На 8 февруари 1868 година влиза като касиер в първия състав на Солунската българска община. След схизмата Хаджилазаров се отдръпва и става гъркоманин.[3][2]
Иван Хаджилазаров умира в 1873 година.[1]
В началото на 70-те години на XIX век Иван и синовете му Перикли (Периклис) и Никола (Николаос) са руски поданици и видни солунски общественици. Дъщеря му се жени за доктор Васил Караконовски, привърженик на самостоятелната българска църква, и на сватбата им през ноември 1872 година (след схизмата) литургията е отслужена не само от „православен патриаршески свещеник“, но и от „схизматичния архимандрит Иларион“ от Зографския манастир, което прави „болезнено“ впечатление на гърците. Хаджилазарови известно време се колебаят между Патриаршията и Българската екзархия, според техни съвременниците влияние да изберат патриаршията оказва и стремежът им да запазят мястото си в „доброто общество“ на Солун (Никола Алексиев), Атанас Шопов твърди, че „богатството им ги е направило гърци“. През 1876 година Хаджилазаров има три търговски къщи: в Солун, Сяр и Лариса.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Σιβένας, Νικηφόρος. Η μεγάλη οικογένεια Οικονόμου της Έδεσσας (μέρος 3ο) // Little Stories of Big History, 2017-12-11. Посетен на 11 септември 2022 г. (на гръцки)
- ↑ а б Как бе създадена българската гимназия в Солун и дейците след 1869 годна, Мир, 43, No 11022 и No 11023, 17 и 19 април 1937, 1 – 2
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 550.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 39–40.
| Константин Държилов | → | касиер на Солунската българска община (1868 – 1869) |
→ | Димитър Паунчев |
