Изота дели Ати
| Изота дели Ати | |
| господарка на Римини и Фано | |
 Изота дели Ати от Матео де' Пасти (1446) | |
| Управление | 1456 – 1469 |
|---|---|
| Наследила | Полисена Сфорца |
| Наследена от | Елизабета да Монтефелтро |
| Лични данни | |
| Родена | около 1432 г.
|
| Починала | |
| Религия | Католицизъм |
| Семейство | |
| Династия | Ати по произход Малатеста по брак |
| Баща | Франческо ди Ато дели Ати |
| Майка | Изота |
| Брак | Сиджизмондо Пандолфо Малатеста |
| Потомци | Джовани Маргерита Антония |
| Герб |   |
| Изота дели Ати в Общомедия | |
Изота дели Ати (на италиански: Isotta degli Atti; * ок. 1432/33 в Римини, † 9 юли 1474) е италианска благородничка, чрез брак господарка на Римини и на Фано.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Тя е дъщеря на богатия търговец на вълна Франческо ди Ато дели Ати († 1448) и на съпругата му Изота, дъщеря на сер Антонио от Мелдола, офицер на охраната на Комуна Римини. Благородническото семейство на Изота идва от Сасоферато в региона Марке, тъй като клон на семейството се мести в Римини в нач. на XIV век. От своя страна графовете Ати от Сасоферато имат господството над своя град и заемат публични длъжности в много италиански градове. Изглежда, че поради дълбоката връзка с родния град Ати от Римини изпращат прекрасното Разпятие от XIV век от Школата на Римини в Сасоферато; то е запазено и до днес в църквата „Сан Франческо“ в замъка на Сасоферато.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Първия път, когато владетелят на Римини Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, по онова време все още женен за Полисена Сфорца, забелязва 12-13-годишната девойка, е в двора на бащината му резиденция (чиито останки към XXI век са част от група къщи в североизточния край на Пиаца Малатеста). По онова време близкият замък на господаря на Римини се реставрира и разширява, и той гостува на баща ѝ в къща Роели, станала впоследствие Палацо дел Чимиеро.
Първото свидетелство за любовта на 28-годишния Сиджизмондо към момичето е от 1445 г., защото има ръкопис, който приписва на тази година любовната песен за Изота, съставена в името на Сиджизмондо от неговия канцлер Карло Валтури.
Изота ражда първия си син от Малатеста на име Джовани през 1447 г., но детето умира след няколко месеца. Връзката им обаче става публична едва през 1449 г., когато умира втората съпруга на Сиджизмондо – Полисена (вероятно от чума или удушена по поръчка на съпруга ѝ).
Бракът между Сиджизмондо и Изота е сключен през 1456 г. От този брак Сиджизмондо няма никакво политическо-военно предимство, така че може да се предположи, че той не е брак по интереси.
Сиджизмондо желае да възхвалява любовта си към Изота, която се пее от дворцови изпълнители; това поражда колективен празник, известен като „изотска литература"[1] .
Изота ражда и дъщеря на име Антония, която през 1481 г. се омъжва за Родолфо Гонзага – маркиз на Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино, и господар на Луцара, убита от него през 1483 г. по обвинение в изневяра.
Изота управлява града първо от името на съпруга си, изпаднал в немилост след конфликта с папа Пий II, след което като вдовица от 1468 г. от името на доведения си син Салустио до убийството му през 1469 г. по заповед на Роберто Малатеста – вероятно негов брат, извънбрачен син на съпруга ѝ, който поема контрола над града.
Изота умира на около 42-годишна възраст през 1474 г. и е погребана в храма „Малатеста“ (днешна катедрала „Санта Коломба“) в Римини.
Нейната фигура вдъхновява поета Езра Паунд в неговите малатестиански песни.[2]
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ 1456 за Сиджимондо Пандолфо Малатеста (* 9 юни 1417 в Бреша, † 9 октомври 1468 в Римини), господар на Римини и на Фано (1432 – 1468), от когото има един или двама сина и две дъщери (извънбрачни и узаконени):
- Джовани Малатеста († 22 май 1447 като малък, погребан в Храм „Малатеста“ )
- Маргерита Малатеста (*/† XV век в Римини), ∞ февруари 1455 за Карло Фортебрачи, син на кондотиера Брачо Фортебрачи – граф на Монтоне
- Антония Малатеста (* 1451 Римини, † 25 декември 1483 Луцара, обезглавена), ∞ 1481 за Родолфо Гонзага (* 18 април 1452, † 6 юли 1495), господар на Луцара, Кастильоне и Солферино, който нарежда да я убият поради изневяра.
- Салустио (* 1450, † 8 август 1470 Римини), вероятен
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((it)) Anna Falcioni, Le donne di casa Malatesta, Rimini, Bruno Ghigi, 2005
- ((it)) Augusto Campana - ATTI, Isotta degli, в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 4 (1962)
- ((it)) Isòtta degli Atti, в Treccani Enciclopedia online
- Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini, Torino, 1835, Tav. IV
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Falcioni, 2005 p.597..
- ↑ Lawrence S. Rainey, Ezra Pound and the monument of culture: text, history, and the Malatesta cantos, University of Chicago Press, 1991, ISBN 0-226-70316-9.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Isotta degli Atti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
