Йордан Колев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йордан Колев
Роден
Починал
22 август 2017 г. (80 г.)
Стилпоп, класика, камерна музика
Музикален издателБалкантон

Йордан Колев е български композитор и музикален педагог, професор доктор на педагогическите науки. Най-известното му произведение е „Песен за българката“ в изпълнение на Петър Чернев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Проф. д. п. н. Йордан Колев завършва Българска държавна консерватория с музикална педагогика. След това учи частно композиция при проф. Панчо Владигеров. Работи като преподавател в Института за детски и начални учители в София, главен специалист в отдел „Масови музикални жанрове“ при Главна дирекция „Българска музика“. От 1985 г. е преподавател в Държавната музикална академия и Софийския университет, доцент по елементарна теория на музиката и солфеж, професор по методика на обучението по солфеж в Софийския университет (от 1997 г.). Доктор на педагогическите науки (1995).

Йордан Колев е автор на детски мюзикъли; 6 електронно-акустични симфонии; симфонична, вокално-инструментална и камерна музика; над 200 солови песни; поп, хорови и детски песни и др. Много от творбите му са записани и излъчени по БНР и други, има отпечатани песни в сборници. Автор е на методически сборници за обучение по музика на студенти и др. Носител е на награди на Българско национално радио, награда на Съюза на българските композитори на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Песен за българката“, на Първия международен фестивал на детско-юношеска забавна песен „Златната рибка“ – Варна (2003) за песента „Слънчеви лъчи“ и др.

Умира на 22 август 2017 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Електро-акустична музика[редактиране | редактиране на кода]

6 електронно-акустични симфонии:

  • Симфония №1 „Има ли живот на Марс“;
  • Симфония №2 „Зов“;
  • Симфония №3 „Индианска принцеса“;
  • Симфония №4 „Щурчова песен“;
  • Симфония №5 „Апокалиптична“;
  • Симфония №6 „Жертва“.

Музикално-сценични произведения[редактиране | редактиране на кода]

Детски мюзикъли:

  • „Гъбарко“;
  • „Битката за пленените джуджета“;
  • „Приказен свят“.

Произведения за симфоничен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • Симфонична поема „Космос“ (1994);
  • Концерт за кларинет и оркестър (1983)

Произведения за струнен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • „Детска симфония“ за струнен оркестър и 7 детски музикални инструмента (1980).

Вокално-инструментални произведения[редактиране | редактиране на кода]

Оратории:

  • „Козлодуй“ – за камерен оркестър и вокален квартет (1996);
  • „Хирошима“ – за симфоничен оркестър и квартет народни певици (1997).

Камерна музика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Детска сюита“ за три валдхорни (1978);
  • Концертино за вибрафон и пиано (1988);
  • Соната за соло виолончело (1993).

За пиано:

  • Двугласна инвенция (1976);
  • Соната (1977);
  • Две импровизации (1998);
  • Две послания (2000).

Солови песни за мецосопран:

  • „Сред житното поле“;
  • „Есенен пейзаж“ (1968);
  • Вокален триптих „Стени“ (1976).

Солови песни за бас:

  • Вокален триптих „С теб е хубаво“ (1990);
  • Вокален диптих „Обич мъжка“ (1990);
  • „Малка мома Кипра Калинчица“ (1993).

По-известни поппесни[редактиране | редактиране на кода]

  • „Внезапно“;
  • „Пролетна песен“;
  • „С диплома в ръце“;
  • „Нестинари“;
  • „Кукери“;
  • „Земя единствена“;
  • „Дъжд“;
  • „Настроение“;
  • „Песен за българката“.

Детски песни[редактиране | редактиране на кода]

  • „Не желая“;
  • „Една чудесна песничка“;
  • „От земята до звездите“;
  • „Великденска свещица“;
  • „Три гъдуларчета щурци“;
  • „Самба“;
  • „Песен за гъската“;
  • „Горска сватба“.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Година Албум Вид Издател Каталожен номер
1985 „Йордан Колев. Избрани песни“[1] LP Балкантон ВТА 11535

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Проф. д. п. н. Йордан Колев е автор на следните книги:

  • Систематичен курс по едногласен солфеж“ (С., 1994);
  • Творческо музикално развитие на децата от предучилищна и начална училищна възраст“ (С., 1995);
  • Музикални произведения за солфежиране и слухов анализ“ (С., 1997).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]