Кавачи (линеен кораб, 1910)

„Кавачи“
河内
	„Кавачи“ 河内
	Линейният кораб „Кавачи“ на пощенска картичка
Флаг	Япония
Клас и тип	Линеен кораб от типа „Кавачи“
Производител	Арсенал на Йокосука в Йокосука, в Япония.
Служба
Заложен	1 април 1909 г.
Спуснат на вода	15 октомври 1910 г.
Влиза в строй	31 март 1912 г.
Изведен от; експлоатация	потъва на 12 юли 1918 г. след взрив
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	21 157 (нормална);; 23 266 t (пълна)
Дължина	152,4 m; (между перпендикулярите); 160,6 m (максимална)
Ширина	25,7 m
Газене	8,2 m; (при нормална водоизместимост)
Броня	главен пояс: 127 – 305 mm;; горен пояс: 100 – 178 mm;; палуба: 27 mm;; барбети: 280 mm;; кули ГК: 279 mm;; каземати:; 152 mm;; бойна рубка: 254 mm
Задвижване	2 парни турбини Curtiss;; 16 парни водотръбни котли Miyabara;; 2 гребни винта;; 25 000 к.с.
Скорост	20 възела; (37 km/h)
Далечина на; плаване	2700 морски мили при 18 възела ход
Екипаж	999 души
Въоръжение
Артилерия	2x2 305 mm/50 калибра;; 4x2 305/45 mm;; 10x1 152 mm;; 8x1 120 mm;; 12x1 76/40 mm;; 4x1 76/28 mm
Торпедно; въоръжение	2x2 и 1x1 457 mm ТА
	„Кавачи“ в Общомедия

Кавачи (на японски: 河内, на английски: Kawachi) е линеен кораб на ВМС на Япония. Главен кораб на едноименния проект линейни кораби. Построен е в арсеналът на ВМС в Йокосука, спуснат е на вода през 1910 г., въведен в строя на флота 1912 г. Наречен е в чест на историческата провинцията Кавачи (част от територията на съвременната префектура Осака).

Различава се от еднотипния „Сетцу“ по силуета на корпуса: при „Кавачи“ има вертикален форщевен, а „Сетцу“ – атлантически (наклонен).

„Кавачи“ е част от корабостроителната програма за 1907 г.; Япония планира да построи общо осем нови дредноута в случай на конфликт с Русия или САЩ (виж програма „осем-осем“). Оръдията за носовата и кърмовата кули (305 мм/50 калибра) са поръчани на английската фирма Armstrong Whitworth, а парните турбини Curtis, американски образец, са произведени в Япония по лиценз.

През Първата световна война „Кавачи“ патрулира в Жълто и Южнокитайско морета, заедно с еднотипния „Сетцу“ взема участие в обсадата на Циндао.

Корабът не дочаква края на войната. На 12 юли 1918 г., когато „Кавачи“ се намира на котва в залива Токуяма, в барутен погреб се взривява кордит. Корабът потъва, загиват 621 души от 1059, намиращи се на борда. Впоследствие е изваден от дъното и е разкомплектован за метал.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

на английски език

Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1997, 882 с. ISBN 1-86176-058-2.
Kathrin Milanovich. The Japanese battleship Kawachi and Settsu. Warship. 2017. ISBN 978-1844864720. с. 8 – 23.
Anthony J. Watson, Brian G. Gordon. The Imperial Japanese Navy. London, Macdonald, 1971, 529 с. ISBN 0356030458.
David C. Evans, Mark R. Peattie. Kaigun: Strategy, Tactics and Technology in the Imperial Japanese Navy, 1887 – 1941. Annapolis, Naval Institute Press, 1997, 661 с. ISBN 0870211927.

на руски език

Арсений Малов. «Кавати» и „Сэтцу“ – первые японские дредноуты. Арсенал-коллекция. 2013. ISBN 977-2306669779. с. 31 – 55.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

SETTSU battleships (1912) ((en))
www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
ship.bsu.by Архив на оригинала от 2021-01-18 в Wayback Machine. ((ru))
Japanese 12"/45 (30.5 cm) Armstrong 12"/45 (30.5 cm) 41st Year Type 30 cm/45 (12") 41st Year Type ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Кавачи (линеен кораб, 1910)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кавати (линейный корабль)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.