Ямато (кораб)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ямато.

Японски боен кораб Ямато
Yamatotrials.jpg
„Ямато“ по време на изпитания през 1941 година
Флаг Naval Ensign of Japan.svg
Тип Линеен кораб
Живот
Поръчан март, 1937
Започнат 4 ноември, 1937
Завършен 8 август, 1940
Пуснат на вода 16 декември, 1941
Изведен от
експлоатация
Потопен на 7 април 1945, северно от Окинава
Характеристика
Тонаж 65 027 тона (празен, включително 21 266 тона броня);
71 659 тона (пълен)
Дължина 256 m (по водолинията)
263 m (общо)
Ширина 36,9 m (по водолинията)
38,7 m (общо)
Газене 11 m (максимално)
Задвижване • 12 котела Кампон, захранващи 4 парни турбини

• 110 MW (150 000 к.с. на вала)

• четири 3-витлови винта с диаметър 6 метра
Скорост 50 km/h (27 възела)
Екипаж 2 500
Въоръжение
Оръдия 1941 година
  • 9x 46 cm (3×3)
  • 12x 155 mm (4×3)
  • 12× 127 mm
  • 24× 25 mm ПВО (8×3)
  • 4× 13,2 mm ПВО (2×2)

1945 година

  • 9× 46 cm (3×3)
  • 6× 155 mm (2×3)
  • 24× 127 mm
  • 162× 25 mm ПВО (52×3, 6×1)
  • 4× 13,2 mm ПВО (2×2)
Самолети 7 (2 катапулта)
Други Броня:
  • 650 mm оръдейна кули, лицева част
  • 410 mm странична броня, наклонена на 20 градуса
  • 200 mm главна(75%) бронирана палуба
  • 226,5 mm външна(25%) бронирана палуба
Източник: Jackson, p. 74[1]

„Ямато“(на японски: 大和) е линеен кораб на Японския имперски флот от времето на Втората световна война и флагмански кораб на Японския обединен флот. Наречен е на древната японска провинция Ямато и е първият кораб от класа си. Заедно с кораба си близнак, „Мусаши“, са най-големите, най-тежките и най-мощните построени някога линейни кораби със 72 800 тона пълна водоизместимост, и въоръжени с девет 46 cm оръдия от основния калибър.

Строен през 1937-1940 година и тържествено спуснат на вода през 1941 година, „Ямато“ става флагмански кораб на адмирал Исороку Ямамото през май 1942 година, като за първи път в битка участва през юни 1942 година в битката при Мидуей. Бива въвлечен във всички следващи морски битки на войната в Тихия океан (с изключение на кампанията на остров Гуадалканал). Потопен е през април 1945 година по време на операция „Тен-Го“.

Строеж[редактиране | edit source]

„Ямато“ при строежа си

Кораби от клас „Ямато“ започват да се строят в Япония, след като страната се оттегля от Вашингтонския военноморски договор на Втората лондонска конференция през 1936 година. Договорът, разширен от Първата лондонска конференция от 1930 година, забранява подписалите го да строят бойни кораби преди 1937 година.[2]

Работата по дизайна на класа започва през 1934[3] година и след модификации е одобрен дизайн за 68 000—тонен кораб през март 1937 година[4]. „Ямато“ е построен в дълбока тайна в специално подготвени за целта докове във военноморските корабостроителници в град Куре на 4 ноември 1937 година. Завършен е на 8 август 1940 година и е пуснат на вода на 16 декември 1941 година.

Първоначално са планирани пет кораба от този клас[5]. „Ямато“ и „Мусаши“ са завършени както са проектирани. Третият, „Шинано[5] е преработен на самолетоносач по време на строежа му, след загубата на японците в битката при Мидуей[5]. Неименуваният корабен корпус „Номер 111“ е предаден за скрап през 1943 година, когато е приблизително на 30% готов, а корабен корпус „Номер 797“, предложен за построяване през 1942 година на 5-тия допълнителен план, никога не е поръчан.

Плановете за клас „Супер Ямато“ с 508 mm оръдия, с временни бордови означения 798 и 799, са изоставени през 1942 година.

Класът е създаден, за да превъзхожда всеки кораб, който САЩ или Великобритания могат да произведат.[3] Неговите 460 mm оръдия от основния калибър са избрани пред 406 mm такива, защото теснотата на Панамския канал би направила непрактично построяването на американски линеен кораб със същият калибър оръдия от американския флот, без да бъде силно ограничен дизайна или защитата да е недостатъчна.[3] За заблуда на чуждите разузнавания, оръдията на „Ямато“ официално се наричат „Специални 40,6 cm“, като цивилното население никога не е запознато с истинската характеристика на оръдията. Тактиката е успешна, защото американците вярват, че Ямато има 406 mm оръдия и тонаж от 40 823, сравним с американския боен клас „Айова“. Разходите за построяване на класа „Ямато“ са разпределени между няколко проекта, така че голямата крайна цена остава незабелязана на първо време.

Във военноморските корабостроителници в град Куре, строителните докове са допълнително издълбани, капацитета на рамковите кранове е повишен на 100 тона, а части от доковете са покрити, за да не позволяват наблюдаване на работата. Голяма част от помощник-дизайнерите и дори старши офицери не са информирани за истинските размери на кораба до края на войната. При завършването на кораба не е извършена официална церемония за приемането му на въоръжение. [6]

Сражения[редактиране | edit source]

Битката в морето Сибуян на 24 октомври 1944. Бомба пада близо до предната 460 mm оръдейна кула на „Ямато“ по време на атака на самолети от американски самолетоносачи при транзитното преминаване на кораба през това море. Попадението обаче не предизвиква сериозни щети.
„Ямато“ прави маневри за да избегне торпеда, пуснати от американски самолети северно от Окинава на 7 април 1945 година, по време на последната си мисия.

„Ямато“ става флагмански кораб на адмирал Исороку Ямамото от 12 февруари 1942 година, заменяйки „Нагато“. Отплава заедно с „Нагато“, „Мутсу“, „Хошо“, „Сендай“, девет разрушителя и четири спомагателни кораба, като основна бойна група на Ямамото при нападението на атола Мидуей през юни 1942 година, но не взима действително участие в битката при Мидуей. Остава флагмански кораб за 364 дни до 11 февруари 1943 година, когато флагът е прехвърлен на сестринския му кораб „Мусаши“. От 29 август 1942 до 8 май 1943 година, прекарва цялото време в Чуюк, като за цялото това време е на път за 1 ден. През май 1943 година се връща в Куре, където двете 155 mm флангови артилерийски кули са заменени с 25 mm картечници, прибавени са и повърхностни радари Тип-22. Завръща се в Чуюк на 25 декември 1943 година. По пътя е ударен от торпедо от американската подводница „Скейт“ и е поправен едва след април 1944 година. По време на поправките са инсталирани допълнителни 127 mm противовъздушни оръдия.

Присъединява се към флота в битката за Филипинско море през юни 1944 година. През октомври участва в биткатата за морето Сибуян, по време на която за пръв път обстрелва самолети и поддържащи кораби с главните си оръдия. По време на въздушна атака, 2 самолетни бомби удрят кораба и нанасят леки поражения. Неговият кораб-близнак „Мусаши“ обаче е директно ударен и пробит от атаките на американските самолети. „Мусаши“ най-накрая е потопен след като получава завиден брой попадения (точният брой е спорен до днес: Американските източници говорят за 10 торпедни попадения в левия борд, 9 на десния, 17 бомбени попадения, и 18 близки пропуска, докато японските извори говорят за общо 11 торпедни попадения, 10 бомбени и 6 близки пропуска).[7] „Ямато“ и останалите кораби по-късно потапят ескортен самолетоносач и няколко ескортиращи го кораби в Самар. Според разузнавателен самолет на „Ямато“, той е уцелил ескортния самолетоносач USS Gambier Bay.

Прибира се вкъщи през ноември и противовъздушната му способност е повторно подобрена през зимата. Нападнат е и търпи леки поражения във Вътрешно японско море на 19 март 1945 година от самолети от самолетоносач по време на Task Force 58, когато американците нападат Куре.

На 6 април 1945 година, „Ямато“ е изпратен на самоубийствена мисия (операция „Тен-Го“) срещу повече от 1 000 американски кораба при Окинава. Самолетите от американски самолетоносач го унищожават преди да достигне планираните цели.

Операция Тен-Го[редактиране | edit source]

Последната мисия на „Ямато“ е Операция Тен-Го следваща съюзническото дебаркиране на Окинава от 1 април 1945 година. Самоубийствената мисия (командвана от адмирал Сейчи Ито) е да атакува американския флот, поддържащ американските войници дебаркиращи в западната част на Окинава; целта е да заседне на брега,[8] в следствие на което да се превърне в непотопяема оръдейна батарея и да обстрелва съюзницитете[8]. В допълнение, екипажа на „Ямато“ трябва да се присъедини към бранещите острова японски войски. На 6 април „Ямато“ и неговия ескорт, лекия крайцерЯхаги“ и 8 миноносци, напуска пристанището в Токуяма с достатъчно гориво, за да достигне Окинава.[8] Прихванати са от американски подводници вечерта на 6 април, докато напускат Вътрешното японско море в южна посока.[9]

За мисията „Ямато“ няма въздушна подкрепа, нито достатъчен ескорт. Всички офицери и екипажа съзнават, че това е последното им пътуване. В последната вечер, очаквайки на сутринта самолетна атака от американските самолетоносачи, офицерите позволяват и дори нареждат на екипажа да употребява саке, ритуал на пилотите-камикадзе преди последната им мисия.

Приблизително в 08:30 часа на 7 април, американските изтребители са изпратени към позициите на японския флот. Към 10:00 часа радарите на „Ямато“ прихващат американските самолети, като е издадена заповед за пълна бойна готовност. За седем минути всички врати, шлюзове и вентилатори са затворени, а целият екипаж заема бойните си позиции.

„Ямато“ обстрелва американските самолети с главните си оръдия, като използва „кошерни снаряди“ (三式燃散弾). Всеки от тези противовъздушни снаряди съдържа хиляди сачми, разпръсквайки ги при избухването, подобно на патрони за ловджийска пушка. Те обаче се оказват неефективни срещу приближаващите се американски самолети. Тежкия обстрел на самолетите покосява голяма част от разчета на противовъздушните оръдия, понижавайки способността на линейния кораб да им се противопостави.

Самолетите от самолетоносача „Хорнет“ се присъединяват към вече нападащите от „Бенингтън“. Бенингтъновите VB-82, водени от лейтенант командир Хю Ууд, летят на 6 000 m височина в гъсги облаци по посока на корабите. Въпреки че радарите показват, че са близо, пилотите са изумени когато разбират, че са точно над японските кораби, и че са в обсега на противовъздушната им отбрана. Лейтенант командир Ууд веднага вкарва своя Хелдайвър в облаците и прави остър ляв завой, слагайки началото на атаката. След него в първата атака се включват Франсис Фери и Едуард Сейбер.

Пикирането започва на 20 000 фута точно над Ямато от кърмата му към носа. Бомбите са пуснати на височина под 500 m. Пикиранията са направени под ъгъл, колкото се може по-близък до 90 градуса, за да бъдат избегнати повечето противовъздушни оръдия. Всеки от трите самолета пуска по осем 127 mm ракети, 2 бронебойни бомби и откоси от 20 mm си картечници. Лейтенант Фери си спомня, че „от това разстояние пропуска бе невъзможен“. Първите две бомби пуснати от лейтенант командир Ууд удрят щирбордната (дясната) страна на откритата палуба, изкарвайки от строя няколко от 25 mm картечници и кулата на оръдието за стрелба под висок ъгъл, пробивайки дупка и в полетната палуба. Секунди след това бомбите на лейтенант Фери взривяват станцията за управление на огъня на помощната батарея като запалват пожар, който не загасва докато корабът не потъва. Пожарът се разраства и се смята, че е предизвикал екплозията в главния оръжеен склад, преобърнала Ямато два часа по-късно. Лейтенант Сийбър с двете си бомби пробива нови дупки в палубата близо до третата главна оръдейна кула.

На пилотите на торпедоносците е наредено да се целят в непредпазените от торпедната защита части на Ямато: носа и кърмата. Наредено им е също да го атакуват и само от една страна с надежда да предизвикат по-лесно преобръщане на кораба като затруднят изравняването му чрез наводняване на противоположни отсеци. За няколко минути торпедните атаки на самолетите TBF Avenger, Ямато понася 3 торпедни удари на левия си борд и започва да се накланя.

В следващите два часа са започнати още две атаки, засипвайки Ямато с торпеда и бомби. Опитите за изравняване на кораба чрез наводняване на противостоящи отсеци се провалят, и малко след 14:00 часа командващия офицер дава команда за подготовка за напускане на кораба. Наклонен на повече от 90°, потъвайки с носа надолу, корабът е разцепен на две части от огромната експлозия в оръжейния склад при кърмата. Взривът запраща гигантска гъба от огън и пушек на 4 мили във въздуха, а огънят е забелязан от часови на 125 мили разстояние — в префектура Кагошима в Кюшу, най-южния от четирите основни японски острови. Само 280 души от 2 778-членния екипаж на „Ямато“ са спасени от потъващия кораб. Краят на „Ямато“ настъпва, предвещавайки предстоящия край и на цялата Японска имперска войска. При атаката на Ямато американците губят 10 самолета и 12 пилота.

„Ямато“ миг след като се взривява

Флотската оръдейна стрелба няма участие при потапянето на Ямато. Потапянето на най-големият линеен кораб на света само от самолети потвърждава урока научен при потапянето на „Принца на Уелс“ и „Репулс“ и Мусаши: Линейният кораб е изместен от самолетоносача като господар на морето и главен кораб на всеки флот.

Останките на кораба лежат на дълбочина от около 300 метра и са изследвани през 1985 и 1999 година. Тези проучвания показват разцепването на корпуса на две в зоната на втората („Б“) главна оръдейна кула. Кърмата е обърната надолу, докато носа е изправен под ъгъл 45 градуса.[10] Трите главни оръдейни кули са се отделили от кораба, потъвайки на дъното край парчетата на разцепения корпус. Няколко от бомбите ударили кораба не са експлодирали и представляват опасност за експедициите, проучващи кораба. Две от тях са останали забити в палубата и се виждат до ден днешен.[11]

Най-старшият оцелял офицер от капитанския мостик Мицури Йопида твърди, че е видял тревога за пожар, подадена от складовете за муниции на предните надстрелящи 155 mm оръдия. Изглежда този пожар е взривил складираният изтласкващ експлозив при обръщането на кораба, което от своя страна е взривило амунициите в оръдейна кула № 2. Това е довело до експлозията и последвалия стълб от пушек, заснети от американските самолети (показани горе и регистрирани като видени в Южна Япония, на повече от 100 мили разстояние).

Трета голяма дупка е открита в кърмата, силно водеща до предположението, че е имало и трета експлозия, вероятно при склада за муниции на 155 mm оръдия на кърмата.

Командващи офицери[редактиране | edit source]

Ранг Име Служба Бележки
Главен офицер по снабдяването
Капитан / КАДМ
Шутоку Миязато 5 септември 1941
1 ноември 1941
Повишен на Контраадмирал на 15 октомври 1941.
Главен офицер по снабдяването
Капитан
Гийхачи Такайанаги 1 ноември 1941
16 декември 1941
Капитан / КАДМ Гийхачи Такайанаги 16 декември 1941
17 декември 1942
Повишен на Контраадмирал на 1 май 1942.
Капитан / КАДМ Чиаки Мацуда 17 декември 1942
7 септември 1943
Повишен на Контраадмирал на 1 май 1943.
Капитан / КАДМ Такеджи Оно 7 септември 1943
25 януари 1944
Повишен на Контраадмирал на 1 ноември 1943.
Капитан / КАДМ Нобуей Моришита 25 януари 1944
25 ноември 1944
Повишен на Контраадмирал на 15 октомври 1944.
Капитан / ВАДМ* Косаку Аруга 25 ноември 1944
7 април 1945
*Посмъртно повишен в звание вицеадмирал със специално искане от главнокомандващия на Обединения флот.

Наследство[редактиране | edit source]

46 cm снаряд от Ямато в Светилището в Ясукуни
Музея Ямато в Куре.
  • През 2005 година отваря врати музея „Ямато“ в Куре. Там може да бъде видян модел на кораба с мащаб 1:10.
  • През 2005 година е филмирана историята на „Ямато“ и екипажа му, Otoko-tachi no Yamato (Мъжете на Ямато). Филмът е заснет на почти еднакво по мащаб копие на „Ямато“.
  • Корабът много често е използван от японската популярна култура, най-вече в научно-фантастичните аниме телевизионни и кинофилми като Space Battleship Yamato, познат на английски като Star Blazers, където оригиналният боен кораб е построен повторно като космически кораб. Участва и в аниме филма от 2004 година Zipang.
  • Джеръми Кларксън в книгата си от 2004 година Аз знам, че имаш душа, в която през историята той търси машини, които надминават механичните граници и почти придобиват собствен характер, отделя една глава на „Ямато“.
  • През 1993 година алтернативно-историческите ТВ серии Konpeki no Kantai (Дълбочинен военноморски флот) и Kyokujitsu no Kantai (Флота на Изгряващото Слънце) представят „Ямато“ като високо технологичен боен кораб, въоръжен със съвременни оръжия.
  • Във филма от 1965 година In Harm's Way, командир Пол Едингтън (роля на Кърк Дъглас) идентифицира в далечината „Ямато“.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Jackson, p. 74
  2. Wilmott, p. 40
  3. а б в Schom, p. 43
  4. Chant, p. 114
  5. а б в Schom, p. 270
  6. Schom, p. 285
  7. http://www.combinedfleet.com/musashi.htm
  8. а б в Reynolds, p. 166
  9. Keegan, p. 563
  10. http://www.tulloch.net/work/rmstitanic/yamato/reports/990819.htm
  11. http://www.tulloch.net/work/rmstitanic/yamato/reports/990819.htm

Източници[редактиране | edit source]

  • Chant, Christopher (2001). History of the World's Warships. Regency House Ltd. ISBN 1-55267-158-5
  • Jackson, Robert (2000). The World's Great Battleships. Brown Books. ISBN 1-89788-460-5
  • Reynolds, Clark G (1982). The Carrier War. Time-Life Books. ISBN 0-80943-304-4
  • Schom, Alan (2004). The Eagle and the Rising Sun; The Japanese-American War, 1941-1943. Norton & Company. ISBN 0393049248
  • Willmott, H.P. (2000). The Second World War in the Far East. Wellington House. ISBN 0304352470.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Japanese battleship Yamato“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.