Линейни крайцери тип „B-65“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Линейни крайцери тип „B-65“
B65型大型巡洋艦
Изглед на линейните крайцери от типа „B-65“
Флаг Япония
Клас и типЛинейни крайцери от типа „B-65“
Производителнепостроени
Служба
Изведен от
експлоатация		непостроени
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост31 400 t (нормална),
34 950 t (пълна)[2]
Дължина240,0 m[1]
Ширина27,5 m[1]
Газене8,8 m[1]
Броняпояс: 190 mm;
палуба: 125 mm;[1]
Задвижване4 парни турбини Gihon;
8 парни водотръбни котли Kampon[2];
4 гребни винта;
170 200 к.с.[1]
Скорост33 възела
(61,1 km/h)[1]
Далечина на
плаване		8000 морски мили при 18 възела ход[1]
Екипаж1300 души
Въоръжение
Артилерия3x3 310 mm;
Зенитна артилерия:
8x2 100 mm
4x3 25 mm
2x2 13,2 mm картечници тип 93[1]
Други1 катапулт тип 1, Номер 2, Модел 11,
3 разузнавателни хидросамолета Тип 0[1]

„B-65“ (на японски: B65型大型巡洋艦)[Коментари 1] са нереализиран тип линейни крайцери на Императорските ВМС на Япония от началото на 1940-те години.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

След приемането в САЩ на актовете от 14 юни („Трети план на Винсън“) и на 19 юли („Програма на два океана“) 1940 г. японският Морски генерален щаб (МГЩ) преразглежда обсъждащите се от 1938 г. проекти за петата и шестата програми за попълване на флота. Предложеният на 7 януари 1941 г. вариант на програмите включва в себе си построяването в десетгодишен срок на 28 нови крайцера, в т.ч. шест големи – „Супер A“[3]. Тези кораби трябва да станат отговор на американските линейни крайцери от типа „Аляска“, поръчката за които е дадена на 5 септември 1940 г. и които по данни на японското разузнаване трябва да осъществяват прикритието на главните сили на флота. Влизащите в проекта на петата програма две единици трябва да съставят 8-а дивизия, а четирите единици от шестата – 7-а. Двете съединения е планирано да се включат в състава на Втори флот и да се използват за защитата на неговите крайцери и разрушители в нощните им торпедни атаки против американския флот[4].

Двата крайцера от проекта B-65 (обозначение на МГЩ – V-16) от петата програма, известни с временните си номера 795 и 796, се предполага да бъдат заложени в корабостроителницата на Арсенала на флота в Куре в периода 1943 – 1944 г. и да се предадат на флота в периода 1945 – 1946 г[1]. Обаче поради започването на реализацията на първия етап от военните приготовления от 15 ноември 1940 г. и прекомерното натоварване на корабостроителните предприятия перспективите за изпълнение на амбициозните планове стават малореални[5]. На 6 ноември 1941 г. построяването на корпусите №795 и 796 е отложена за неопределен срок. След поражението при Мидуей петата програма за попълване на флота е отменена, заменящата я от 21 септември 1942 г. програма за военните кораби вече не включва големите крайцери[6].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Основното въоръжение на крайцерите трябва да станат проектиращите се 310-мм оръдия Тип 0 с дължина на ствола 50 калибра в три триоръдейни кули. Далечината на тяхната стрелба с 561-кг бронебоен снаряд достига 32920 метра, а скорострелността – три изстрела в минута. За управлението на техния огън се предвиждат два директора Тип 94 с 8-м далекомери. Също е разглеждан вариант с главен калибър от шест 360-мм оръдия с дължина на ствола 45 калибра в три двуоръдейни кули[1].

ПВО на крайцерите трябва да включва шестнадесет 100-мм оръдия Тип 98 с дължина на ствола 65 калибра в осем двуоръдейни установки Тип 98 мод. А мод.1 и четири строени 25-мм автомата Тип 96 в централната част на кораба, а също две сдвоени 13,2-мм картечници Тип 93 на мостика[4]. За управление на огъня на 100-мм оръдия и 25-мм автомати се предвиждат четири ПУАЗО Тип 94, 13,2-мм картечници – от директор Тип 95[1].

Броневата защита на крайцерите се проектира, изходя от изискванията да издържа на обстрел с 305-мм снаряди от далечина 20000 – 30000 метра и преки попадения на 800-кг авиобомби[1]. Тя включва в себе си главен пояс от закалена хром-никелова стомана Викерс с дебелина 190 мм с наклон от 20° и бронева палуба от хомогенна броня с дебелина 125 мм[1].

Сравнение с аналозите[редактиране | редактиране на кода]

Сравнителни ТТХ на големи крайцери от 1940-те години
Съединени американски щати „Аляска“[7] Япония „B-65“ Германска империя (1933 – 1945) Тип „О“ Съюз на съветските социалистически републики Проект 69[8]
Година на разработка на проекта 1940 1941 1940 1939
Планирани/заложени/влезли в строй 6/3/2 4/—/— 3/3/— 15/2/—
Водоизместимост, стандартна/пълна, т 29779/34253 31400/34950 ?/35720 35250/41540
Главен калибър 9 (3×3) 305-мм/50 Mk 8 9 (3×3) 310-мм/50 Тип 0 6 (3×2) 380-мм/48 SKC/34 9 (3×3) 305-мм/55 Б-50
Среднокалибрена и универсална артилерия 12 (6×2) 127-мм/38 Mk 12 16 (8×2) 100-мм/65 Тип 98 6 (3×2) 150-мм/52,4 SKC/28
8 (4×2) 105-мм/63,3 FlaK 38 		8 (4×2) 152-мм/58,6 Б-38
8 (4×2) 100-мм/56 Б-34
Малокалибрена зенитна артилерия 56 (14×4) 40-мм/56 „Бофорс“, 34 × 20-мм „Ерликон“ 12 (4 × 3) – 25-мм/60 Тип 96
4 (2 × 2) 13,2-мм картечници Тип 93 		8 (4×2) 37-мм/83 SKC/30
20 × 20-мм/65 FlaK 30 		28 (7×4) 37-мм/73,5 70-К
Авиационно въоръжение 2 катапулта, 4 хидросамолета 1 катапулт, 3 хидросамолета 1 двоен катапулт, 4 хидросамолет 1 катапулт, 2 хидросамолет
Бронева защита 229 мм пояс, 102 мм палуба 190 мм пояс, 125 мм палуба 190 мм пояс, 80 мм палуба 230 мм пояс, 90 мм палуба
Енергетична установка паротурбинна, 150 000 к.с. паротурбинна, 170 000 к.с. дизелна и паротурбинна, 175 000 к.с. паротурбинна, 201 000 к.с.
Максимална скорост, възела 33 33 35 33
Далечина на плаване, мили (на скорост, възела) 12000 (15) 8000 (18) 14000 (19) 8300 (14,5)
Екипаж, души 1517 1300 1965 1037

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Разпространеното обозначение на този проекта като B-64 е погрешно, в действителност то принадлежи на много по-ранните крайцери от типа „Амаги“. Също е известен индекса V-16, явяващ се временното обозначение на проекта от японския МГЩ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Лакруа и Уэллс 1997, с. 830.
  2. ↑ а б Лакруа и Уэллс 1997, с. 608.
  3. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 605.
  4. ↑ а б Лакруа и Уэллс 1997, с. 606.
  5. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 607.
  6. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 609.
  7. ↑ Балакин, Дашьян 2006, с. 176.
  8. ↑ Балакин, Дашьян 2006, с. 115.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
на английски език
  • Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. Annapolis, MD, 1997, 882 с. ISBN 1-86176-058-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные крейсера типа B-65“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Линейни_крайцери_тип_„B-65“&oldid=10558742“.