Сетцу (линеен кораб, 1911)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Сетцу“
摂津
Линейният кораб „Сетцу“, 1911 г.
Флаг Япония
Клас и типЛинеен кораб от типа „Кавачи“
ПроизводителАрсенал на Куре в Куре, Япония.
Служба
Заложен18 януари 1909 г.
Спуснат на вода30 март 1911 г.
Влиза в строй1 юли 1912 г.
Изведен от
експлоатация
1 септември 1924 г., потопен на 24 юли 1945 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост21 787 (нормална);
23 266 t (пълна)
Дължина152,4 m
(между перпендикулярите)
162,5 m (максимална)
Ширина25,7 m
Газене8,5 m
(при нормална водоизместимост)
Броняглавен пояс: 127 – 305 mm;
горен пояс: 100 – 178 mm;
палуба: 27 mm;
барбети: 280 mm;
кули ГК: 279 mm;
каземати:
152 mm;
бойна рубка: 254 mm
Задвижване2 парни турбини Curtiss;
16 парни водотръбни котли Miyabara;
2 гребни винта;
25 000 к.с.
Скорост20 възела
(37 km/h)
Далечина на
плаване
2700 морски мили при 18 възела ход
Екипаж986 души
Въоръжение
Артилерия2x2 305 mm/50 калибра;
4x2 305/45 mm;
10x1 152 mm;
8x1 120 mm;
12x1 76/40 mm;
4x1 76/28 mm
Торпедно
въоръжение
2x2 и 1x1 457 mm ТА
„Сетцу“ в Общомедия

Сетцу (на японски: 摂津, на английски: Settsu) е линеен кораб на ВМС на Япония. Вторият кораб от проекта „Кавачи“. Построен е в арсеналът на ВМС в Куре, спуснат е на вода през 1911 г., въведен в строя на флота 1912 г. Наречен е в чест на историческата провинцията Сетцу (част от територията на съвременната префектура Осака).

Различава се от еднотипния „Кавачи“ по силуета на корпуса: при „Кавачи“ има вертикален форщевен, а „Сетцу“ – атлантически (наклонен).

„Сетцу“ е част от корабостроителната програма за 1907 г.; Япония планира да построи общо осем нови дредноута в случай на конфликт с Русия или САЩ (виж програма „осем-осем“). Оръдията за носовата и кърмовата кули (305 мм/50 калибра) са поръчани на английската фирма Armstrong Whitworth, а парните турбини Curtis, американски образец, са произведени в Япония по лиценз.

През Първата световна война „Сетцу“ патрулира в Жълто и Южнокитайско морета, заедно с еднотипния „Кавачи“ взема участие в обсадата на Циндао.

Според условията на Вашингтонското морско съглашение, през 1922 г. в корабостроителницата на ВМС в Куре от „Сетцу“ е свалено въоръжението. През 1924 г. линкорът е изваден от състава на флота и е превърнат в добре брониран кораб-мишена. В периода 1937 – 38 за „Сетцу“ е поставено дистанционно радиоуправление; корабът-мишена е управляван от пулт намиращ се на разрушителяЮкадзе“.

По време на Втората световна война на бившият линкор отново е поставено въоръжение – 25-мм зенитни оръдия за защита от вражеската авиация. Въпреки това, на 24 юли 1945 г., „Сетцу“ е потопен от американски самолет. През 1947 г. е изваден от дъното и разкомплектован за метал.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

на английски език
  • Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1997, 882 с. ISBN 1-86176-058-2.
  • Kathrin Milanovich. The Japanese battleship Kawachi and Settsu. Warship. 2017. ISBN 978-1844864720. с. 8 – 23.
  • Anthony J. Watson, Brian G. Gordon. The Imperial Japanese Navy. London, Macdonald, 1971, 529 с. ISBN 0356030458.
  • David C. Evans, Mark R. Peattie. Kaigun: Strategy, Tactics and Technology in the Imperial Japanese Navy, 1887 – 1941. Annapolis, Naval Institute Press, 1997, 661 с. ISBN 0870211927.
на руски език
  • Арсений Малов. «Кавати» и „Сэтцу“ – первые японские дредноуты. Арсенал-коллекция. 2013. ISBN 977-2306669779. с. 31 – 55.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сэтцу (линейный корабль)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​