Кайзер Вилхелм дер Гросе (кораб, 1897)

„Кайзер Вилхелм дер Гросе“ SS Kaiser Wilhelm der Grosse
SS Kaiser Wilhelm der Grosse
Флаг	Германска империя
Клас и тип	Океански лайнер/Спомагателен крайцер
Производител	AG Vulcan Stettin в Щетин, Германска империя.
Служба
Заложен	1897 г.
Спуснат на вода	4 май 1897 г.
Влиза в строй	19 септември 1897 г.
Потънал	потопен на 26 август 1914 г.
Състояние	изваден и утилизиран през 1952 г.
Основни характеристики
Организация	Norddeutscher Lloyd
Собственик	Norddeutscher Lloyd
Оператор	Norddeutscher Lloyd
Бруто тонаж	14 349 t (БРТ)
Водоизместимост	24 700 t (пълна)
Дължина	198,0 m
Ширина	20,1 m
Газене	8,3 m
Задвижване	2 парни машини с тройно разширение; 14 парни котела
Мощност	33 000 к.с. (24,6 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	22,5 възела (41,7 km/h)
Далечина на плаване	10 000 мили на ход 12 възела
Екипаж	488 души
Пътниковместимост	1506 пътника: 206 души 1-ва класа; 226 души 2-ра класа; 1074 души 3-та класа
Кръстен в чест на	кайзер Вилхелм I
Въоръжение
Артилерия	6x1 105 mm; 2x1 37 mm
Торпедно въоръжение	2x1 500 mm ТА
„Кайзер Вилхелм дер Гросе“ в Общомедия

Кайзер Вилхелм дер Гросе (на немски: SS Kaiser Wilhelm der Grosse, Император Вилхелм I Велики) е германски пътнически лайнер, принадлежащ на корабоплавателната компания Северогермански Лойд. Главен кораб на типа „Кайзер“, състоящ се от 4 систершипа – освен „Кайзер Вилхелм дер Гросе“ също „Кронпринц Вилхелм“, „Кайзер Вилхелм II“ и „Кронпринцесин Цецилия“. Кръстен е в чест на първия император на Германската Империя Вилхелм. Съдът става знаменит с това, че става първият немски кораб, спечелил „Синята лента на Атлантика“.

Кариера

Построяване, спускане на вода, първи рейс

Лайнерът е построен в корабостроителницата „Вулкан“ в Щетин и е спуснат на вода на 4 май 1897 г.

Той тръгва на своя първи рейс на 19 септември същата година, от Бремерхафен за Ню Йорк. През ноември 1897 г., той поставя рекорд за скорост по пресичане на Северния Атлантик, плавайки от запад на изток, а четири месеца по-късно лайнерът взема Синята лента на Атлантика и по западнато направление, спечелвайки я от британския лайнер на компанията Кунард Лайн „Лукания“. Той държи рекордите докато през юли 1900 г. лайнера на компанията HAPAG „Дойчланд“ не ги подобрява по източното направление и по западното направление през септември 1903 г. Факта, че немски съдове спечелват тази знаменита награда, в крайна сметка, подбужда Великобритания да построи свой бързоходен дует – „Лузитания“ и „Мавритания“.

Последваща кариера

„Кайзер Вилхелм дер Гросе“ в Ню Йорк

„Кайзер Вилхелм дер Гросе“ става първият лайнер, на когото е поставена гражданска безжична система за телеграфия, когато компанията Marconi оборудва съда с такава през февруари 1900 г.

Съдът също е първият лайнер с четири комина. Именно четирите комина и ще станат признак за престиж и безопасност на съдовете. Но за разлика от по-късните четиритръбни лайнери при „Кайзер Вилхелм дер Гросе“ има само две шахти от котелните отделения, които след това се раздвояват нагоре. Това е и причината за разполагането на комините през неравни интервали. Макар, както и при много други четиритръбни лайнери, той да няма нужда от такъв брой комини. Два биха били напълно достатъчни.

Съдът избягва мощен пожар на пирса на Северногермански Лойд в Хоубоукън, Ню Джърси, през юни 1900 г., който сериозно поврежда неговите компаньони по линията – „Майн“, „Бремен“ и „Саале“. Загиват 161 членове на екипажите на тези кораби.

Шест години по-късно, през ноември 1906 г., лайнерът получава обширни повреди, когато се опитва да пресече носа на британския „Ориноко“ (RMS Orinoco); пет пасажера на „Кайзер Вилхелм дер Гросе“ загиват при стълкновението, а в борда на съда се образува пробойна широка 21 метра и 8 метра висока. Адмиралтейският съд признава за виновен за произшествието немския лайнер.

През 1914 г. лайнерът е модернизиран за разполагане на допълнителни пътници 3 и 4 класа, за да се използва максимално съда за превоз на емигранти от Европа за Северна Америка.

Първа световна война

История на службата

През август 1914 г. съдът е реквизиран от Кайзеровския флот и е преоборудван в спомагателен крайцер SMS Kaiser Wilhelm der Grosse, предназначен за набези по търговските съдове в Атлантика. Той получава шест 4-дюймови оръдия и две 37 милиметрови оръдия. След като пуска два пътнически съда, защото на техния борд се намират много жени и деца, той потопява два товарни кораба, а на 26 август 1914 г. той самият е потопен.

Гибел

Спомагателният крайцер е хванат изненадващо неподготвен, по време на бункеровка на въглища при бреговете на тогавашната испанска колония Рио де Оро (днес Западна Сахара) в западна Африка, от стария британски крайцер „Хайфлайер“ (HMS Highflyer), въоръжен с 6-дюймови оръдия. „Кайзер Вилхелм дер Гросе“ се опитва да се отбранява, но скоро свършват боеприпасите. Екипажът напуска съда и го потопява в плитководието. Британските източници в същото време настояват, че „Кайзер Вилхелм дер Гросе“ потъва заради нанесените му повреди. Каквато и да е причината, „Кайзер Вилхелм дер Гросе“ е първият граждански рейдер, загубен по време на Първата световна война. Лайнерът лежи на десния си борд над водата до 1952 г., докато не е разкомплектован за метал.

Галерия

• 
  „Кайзер Вилхелм дер Гросе“ в пристанище през 1897 г.
• 
  Пушилнята на Първа класа (пощенска картичка ок. 1890−1905)
• 
  Битката при Рио де Оро (картина)
• 
  Останките на „Кайзер Вилхелм“ на плитчина (1914)

Литература

• Paul G. Halpern. A naval history of World War I. UCL Press, 1995, 591 с. ISBN 1-85728-295-7.
• Paul Schmalenbach. German raiders. A history of auxiliary cruisers of the German navy 1895 – 1945. Cambridge, Stephens, 1979, 144 с. ISBN 0 85059 351 4.

Външни препратки

• armed merchant cruisers of WW I ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Кайзер Вилхелм дер Гросе (кораб, 1897)

Вижте също

• „SS Deutschland“
• „Мавритания“
• „Лузитания“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kaiser Wilhelm der Grosse (лайнер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​