Килуа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Развалини на Килуа Кисиуани
и Сонго Мнара
Ruins in Kilwa Kisiwani and Songo Mnara*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

GreatMosque.jpg
Голямата джамия в Килуа
Държава Флаг на Танзания Танзания
Тип Културно
Критерии iii
Справка
Регион** Африка
Регистрационна справка
Вписване 1981  (5та сесия)
Застрашен 2004
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Килуа (или Килуа Кисиуани) е селище на малък остров край брега на Танзания в Източна Африка. Край него се намира голямо археологическо находище, някогашен голям търговски център в региона. От 1981 г. е част от Световното наследство на ЮНЕСКО, заедно с близкото находище Сонго Мнара, а от 2004 г. влиза в състава на застрашените обекти на Световното наследство на ЮНЕСКО.

История[редактиране | edit source]

Килуа е основана през XI век от персийския търговец Али бин Ал-Хасан, основател на султанство Килуа. Градът бързо забогатява и получава все по-голяма роля в региона, търгувайки злато и желязо от Зимбабве, роби и слонова кост от Източна Африка и тъкани, порцелан, скъпоценности и подправки от Азия.

През XIII век до XVI век градът става основен търговски център в региона и владее островите Малинди, Момбаса, Пемба, Занзибар, Мафия, Комори, Мозамбик и Софала и контролира търговските пътища към Мадагаскар. Около 1330 г. мароканският пътешественик Ибн Батута посещава Килуа и пише хвалби за владетеля ѝ султан Ал-Хасан ибн Сюлейман.[1] През този период са построени двореца Хусуни Кубуа и големи части от Голямата джамия.

През XVI век градът е посетен и от португалеца Вашку да Гама, който получава големи суми от властта, а през 1505 г. е превзет от сънародника му Франсишку ди Алмейда. Португалците държат острова под свой контрол до 1512 г., когато арабски наемници им го отнемат. След това Килуа възвръща част от предишното си богатство, но през 1784 г. попада под контрола на Султанство Оман, което владее и Занзибар. След оманското завоевани, на северния край на острова е построена френска крепост, но самият град е изоставен през 40-те години на XIX век. От 1886 г. до 1918 г. е част от Германска Източна Африка.

През 50-те години на XX век започват археологически разкопки на мястото. През 1981 г. влиза в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО, но ерозията и растителността бавно разрушават сградите, поради което през 2004 г. обектът е обявен за застрашен.

Забележителности[редактиране | edit source]

  • Голямата джамия - една от най-старите джамии в Източна Африка и най-голяма по времето на построяването си.
  • Дворец Хусуни Кубуа - най-голямата каменна сграда в Източна и Южна Африка преди идването на европейците.
  • Малката джамия - най-добре запазената сграда на острова.
  • Дворец Макутани
  • Малкият Хусуни Ндого
  • Затвор Гереза

Източници[редактиране | edit source]

  1. Dunn 2005, с. 126–128

Външни препратки[редактиране | edit source]