Кир Буличов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кир Буличов
И́горь Все́володович Може́йко
Kir Bulychev 1997.jpg
Псевдоним Кир Буличов, Игорь Всеволодович Всеволодов, Николай Ложкин, Маун Сейн Джи, Лев Христофорович Минц,
Роден 18 октомври 1934 г.
Починал 5 септември 2003 г. (68 г.)
Професия писател, учен, пътешественик, журналист, колекционер
Националност Флаг на Русия Русия
Активен период 1960—2003
Жанр научна фантастика
Награди „Аелита“
Уебсайт http://www.rusf.ru/kb/
Страница в IMDb
Кир Буличов в Общомедия

И́горь Все́володович Може́йко, по-известен като Кир Буличов (на руски: Кир Булычёв) е руски учен, пътешественик, журналист, писател-фантаст и колекционер.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Кир Буличов е роден на 18 октомври 1934 г. в Москва.

Завършва Института за чужди езици през 1957 г. и е изпратен като преводач в Бирма (днес Мианмар), където работи повече от две години. Когато се завръща, Буличов постъпва в Института по източни изкуства. През 1965 г. защитава дисертация на тема „Паганската държава“ за историята и културата на средновековна Бирма.

Като учен-изтоковед пътува до Гана, Индия, Ирак, Египет; обхожда Памир, арктическите ледове. Пише трудове за древните източни езици, монография за будиските общини, за Втората световна война в Югоизточна Азия, няколко десетки научни статии в най-реномираните съветски и чуждестранни списания по проблемите на източните култури. Той е един от най-активните сътрудници на географското списание „Вокруг света“. Написва книгите „Това е Гана“, „Пет хиляди храма на брега на Иравади“, „Не само памет“.

Фантастика[редактиране | редактиране на кода]

Написва първия си фантастичен разказ „Когато динозаврите измряха“, публикуван в брой 1 на „Искатель“ през 1971 г., а под него стои псевдонимът Кир Буличов (Кир-Кира е името на жена му, а Буличов — моминското име на неговата майка). Написал е книгите „Чудеса в Гуслярия“ (1972), „Хора като хора“ — (1975), романа „Последната война“, повестите „Закон за дракона“, „Задграничната принцеса“, „Нужна е свободна планета“, „Островът на ръждивия лейтенант“, „Умението да се хвърля топка“, „Похищението на чародея“, „Чужда памет“, „Земетресение в Лигон“, детските романи Момиченцето от Земята (позната и като "Гостенка от бъдещето") и „Приключение в бъдещето“.

Превежда много американски научно-фантастични книги на руски и сам пише сценариите за над 20 филма.

Колекционерство[редактиране | редактиране на кода]

Започва да колекционира икони и прекъсва, когато това става снобска мода. След това е нумизмат, събирач на ордени, на еполети, на военни шапки и всякакви кавалерийски и пехотински снаряжения. При това не само ги събира, но и пише научни изследвания върху своите колекции, за академичната периодика. Според специалистите Буличов има най-добрата колекция в света от предмети от Бухарския емират. И още една колекция: от кивери, каски и шлемове, оръжия и други предмети от времето на войната на Наполеон с Русия. Буличов има и колекция от портрети от руски художници от XVIII и XIX век. Той е член на Американския съюз на нумизматите и единственият чужденец, членувал в Канадското „Дружество на брадатите нумизмати“.

Кир Буличов умира на 5 септември 2003 г. в Москва.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]