Колин Чапман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Антъни Колин Брус Чапман автомобилен конструктор. Негово дело е легендарният болид — John Player Team Lotus, който му носи три пъти Световната титла при конструкторите във Формула 1. Създател на компанията Лотус в Хетел, Англия през 1952 година. Във формула 1 има само едно състезание като пилот (за Вануол), но бързо разбира, че талантът му не е да управлява коли, а да ги създава. Революционен иноватор, Ф1 дължи днешния си облик до голяма степен на него, тъй като много от нововъведенията в този спорт са именно негово дело - за пръв път той въвежда спонсорството (чрез Gold Leaf), монокока, престилката, активното окачване и др. Известен е със своята надменност, но и с неоспоримия си гений. Създаденият от Чапман тим Лотус бързо запада след неговата смърт, но компанията за производство на автомобили се развива и съществува и до днес. След смъртта му плъзват слухове, че всъщност де е укрил някъде, за да не присъства на срива на тима Лотус, но остават непотвърдени.

Биография[редактиране | edit source]

Антъни Колин Брус Чапман е роден в Съри, Англия през 1928 г. За краткия си живот той променя света на Формула 1, а много нововъведения, използвани и до днес, са именно негово дело - формата на задното окачване с подпори и до днес е на негово име, монокока, за пръв път използва карбон за шаситата на колите си, активното окачване, двойното шаси и може би най-голямото от всики нововъведения - престилката, създаваща т.нар Граунд Ефект - са все негово дело. Едва дипломирал се инженер и пилот на самолет, любовта към бързите коли и мотоспорта го кара да създаде Лотус Карс през 1952 г. Компанията създава коли за различни серии, а скоро започва да участта и във формула 2. Чапман се пробва и като пилот във Формула 1 за тима на Вануол(интересен отбор. Тони Вендервел след спор с Енцо Ферари казва, че ще създаде по-добра кола от неговата и през 1958 г. Вануол става първия шампион при конструкторите във Формула 1. След това Вендервел оттегля отбора си и повече никога не се връща на пистата), но бързо разбира, че силата му е в управлението на отбор. През 1958 г. Лотус дебютира във Формула 1 с пилоти Греъм Хил и Клиф Алисън , а за да се издържа продава шасита и на други. Именно с частен Лотус Стърлинг Мос печели първата победа с подобна кола. Година след това "заводския" Лотус печели също победа с Инес Айърланд. През 1963 г. в тима идва Джим Кларк и започва най-славната част от историята на тима. За 10 години тимът печели 6 конструкторски титли. Още 1963 Кларк прави уникален рекорд по онова време, печелейки 7 състезания. Двамата с Колин се сближават доста, винаги преди състезание спят в 1 стая (тогава се е пестяло), разбирали са се с поглед. Често Кларк в интервюта споменава как по време на състезание се чуди колко ли му е разликата с някой пилот или дали колата е наред и още същото преминаване на старт-финалната права виждал Чапман с таблото с нужната информация, въпреки че дори не е изричал на глас мислите си. Затова когато през 1968 г. Кларк загива в състезание от Формула 2, Чапман на 1 дъх прелита от Англия в Германия и непрекъснато крещи "Идиоти!!! Какво направихте с моя пилот!!!". Мисълта на Чапман е дори по-бърза от колите му, а едно от нещата, които не понася са глупаците - тях той поставя на място, което не рядко води до скандали. Биографиците на Чапман разделят живота му на 2 етапа - преди и след смъртта на Джим Кларк. След 1968 г. Лотус все още има златни мигове, но никога не постига серия от няколко години. Причината - Чапман не се интересува от бавния, но постепенен възход. Винаги търси и намира начин да надхитри и изиграе съперниците с някоя иновация. Затова пък например побеснява на Fan-car-а на Брабам от 1978 г. - кола с вентилатор отзад, която всмуква въздуха и създава граунд ефект. Според мнозина Чапман е не толкова противник на идеята, а по-скоро го е било яд, че не се е сетил пръв. В средата на 60-те години производителите на коли виждат, че Ф1 е все по-скъпа и безсмислена забава и се оттеглят. Предстоят 20-на години на хегемония на малки частни английски тимове като Брабам, Купър, Лотус, Макларън и Уилямс. За целта обаче трябват пари. Малко са милионерите като лорд Хескет, които да имат бездънен джоб, а и да има - и те привършват парите си. Необходима е революция и тя е дело на Колин Чапман. Допреди това колите са били в цветовете на държавата си. Така италианските коли (алфа ромео, ферари и др) са били червени, френските - сини, холандските - оранжеви, британските - зелени. Колин Чапман решава да промени това и изпраща стотици писма, получавайки само 1 положителен отговор - от цигарената компания Gold Leaf. Така спонсорите, в частност цигарените компании, навлизат в света на Формула 1, а от следващия сезон Лотусите стават червени. Най-запомнящи обаче са Лотусите от 1972 до 1986г - черните "John Player Special"- според мнозина едни от най-стилните болиди за всички времена. Лотус 75 е класика, за съжаление и последния шампионски - Марио Андрети разбива всички с него през 1978г, но оттам нататък настъпва падението. Според мнозина Чапман се интересува все повече от комерсиалната част и става разсеян. Случва се на коктейл със спонсора Тисо той да отиде с часовник Ролекс и едва на входа да се сети да го махне. Тогава той открива последния пилот, към който се привързва - леко закъснелият с началото на кариерата си Найджъл Менсъл. Малко преди смъртта си Чапман му удължава договора с 3 години. В края на 1981 г. се появява Лотус 88 - последният модел, дело на Чапман. Блестящия гений и тук си проличава - прави двойно шаси, въвежда активното окачване. Всъщност модел 88 е и първият с шаси от карбон. Колата е толкова сполучлива, че мачка на тестове конкуренцията с над 2 секунди. ФИА веднага се намесва и забранява колата (затова днес за първата кола с шаси от въглеродни нишки се счита МР4/1 на Макларън). Чапман побеснява, изпокарва се с всички и се зарича повече да не стъпи на пистата. Малко по-късно през една декемврийска вечер прелита над Ламанша със своя самолет в страхотна буря. През нощта умира от инфаркт, едва 54 годишен. Из падока плъзва слух, че Чапман просто се е скрил в Южна Америка, за да не гледа пропадането на Лотус и само чака благоприятен момент да се върне. Това не е от неуважение към него, просто никой не ще да повярва, че този гений е загинал. От там нататък историята на Лотус е трагична и върви към бавна, но сигурна смърт. Питър Уор застава начело в отбора. Нито Найджъл Менсъл, нито талантливия Елио де Анджелис не могат да възродят тима. През 1985 година е взет младия Сена и още във второто състезание той постига победа - първа за Лотус от кончината на Чапман. Всъщност Сена печели и последната победа за тима през 1987 г. След това, разочарован, че от тима не му осигуряват кола, с която реално да има шанс за титлата, той напуска. На негово място за сезон '88 идва действащият шампион - Нелсън Пикет, и това е последната година, в която славния тим е с номера 1 и 2. Малко след това Питър Уор напуска, а с това и последните надежди за възраждане. Тимът става посрествен и се задоволява с не повече от 20-на точки на сезон. Компанията майка - Лотус Карс е в дълбока финансова криза и в резултат на това 1994 г. е последна за тима. През 2005 г. Лотус е закупен от малайзийската компания Протон и в момента е в подем, а мнозина фенове на Ф1 (между които и аз) очакваме с нетърпение някой ден славната марка да се вънре. Въпреки че го няма вече 13 години във Ф1, Лотус все още е сред най-добрите четири отбора според статистиката. За тима са карали велики пилоти като Греъм Хил, Джим Кларк, Йохен Ринт, Емерсон Фитипалди, Марио Андрети, Найджъл Менсъл, Айртон Сена, Нелсон Пикет и Мика Хакинен...

Кариера във Формула 1[редактиране | edit source]

Като пилот

Стартове — 1

Отпадания — 1

  1. виж [[1]]