Константин Симонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Симонов
Konstantin Michailowitsch Simonow 1943.jpg
Роден 28 ноември 1915 г.(1915-11-28)
Санкт Петербург, Русия
Починал 28 август 1979 г.
Москва, Русия
Националност руснак
Жанр роман, повест, поема, стихотворение, пиеса, очерк
Константин Симонов в Общомедия

Константин (Кирил) Михайлович Симонов (28 ноември 1915, Санкт Петербург - 28 август 1979, Москва) - руски писател, обществен деец, герой на социалистическия труд (27 септември 1974). Член на КПСС от 1942 г. Носител на Държавна награда на СССР - 1942, 1943, 1946, 1947, 1949 и 1950 г.

Биография[редактиране | edit source]

Не познава родния си баща. Отгледан е от втори баща, преподавател във Военномедицинска академия, който по-късно става командир на Червената армия. Детството му преминава във военни лагери. Семейството му не е богато. През 1931 г. се преместват в Москва. През 1938 г. Константин Симонов завършва литературния институт. По това време той вече е написал няколко големи произведения - в списанията „Млада гвардия“ и „Октомври“. През 1938 г. е приет в Съюза на съветските писатели.

Творчество[редактиране | edit source]

  • „Истински хора“ - 1938 г.
  • „Приятели и врагове“ - 1948 г.
  • „В името на дружбата“ - 1961 г.
  • „Три тетрадки“ - 1964 г.
  • „Обикновена история“ - пиеса - 1940 г.
  • „Руски хора“ - пиеса - 1942 г.
  • „Руският въпрос“ - пиеса - 1946 г.
  • „Четвъртият“ - пиеса - 1961 г.
  • „Другари по оръжие“ - роман - 1952 г.
  • „Живите и мъртвите“ - роман - 1959 г.
  • „Хората не се раждат войници“ - роман - 1964 г.
  • „Последно лято“ -роман - 1971 г.