Крум Ацев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крум Ацев
български китаист, преводач и поет
Роден
Починал
19 април 2005 г. (56 г.)
Националност България
Учил вПърва английска езикова гимназия
Софийски университет
Работилдипломат, преводач, университетски преподавател
Литература
Жанровестихотворение
Дебютни творбистихотворения в списание „Родна реч“ (1963)
Семейство
МайкаЛиляна Ацева[1]

Крум Емилов Ацев е български китаист, преводач и поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 9 юни 1948 година. Завършва Английската гимназия в София (1967) и английска филология в Софийския държавен университет (1973) с дипломна работа на тема „Поезия и истина в „Уолдън“ на Х. Д. Торо“.[2]

Като ученик участва в главната мъжка роля във филма „Началото на една ваканция“ (1966) на режисьора Зако Хеския.[2]

По време на следването си прави специализация по китайски език и литература в университета на Лийдс, Англия (1972), и работи в екипа на журналиста Тома Томов в Българската телевизия. Печели конкурс за преводачи към Министерството на външните работи и специализира китайски език и литература в университет в Пекин, Китай (1974 – 1978). По това време работи към Българското посолство в Пекин, като следи и анализира английския и китайския печат. По-късно прави специализация по история на будистката култура в Института „Добогирин“ в Киото, Япония. След завръщането си продължава да се занимава с китайски език в Софийския университет, специализира в Прага. Един от основателите и редакторите на библиотеката за източна литература „Лотос“ на издателство „Народна култура“.[2]

Преподава китайски език и култура в Нов български университет (1991 – 2003). През 1998 година основава и става директор на магистърската програма „Евроазиатска културология“ към департамент „Антропология“.[2]

Работи като съставител, преводач и редактор на свободна практика за издателствата „Народна култура“ и „Кибеа“.[2]

Самоубива се на 19 април 2005 година, скачайки от прозореца на апартамента си в София.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Основните занимания на Ацев са свързани с изследвания и преводи на китайската, старокитайската и старояпонската поезия и проза, на философски трактати и на литературното творчество на чан/дзенбудизма. Най-представителна книга за тенденциите на китайската литература и култура от края на 70-те и началото на 80-те години е сборникът с разкази „Опустошеният храм“ (1989), в чийто предговор Ацев подлага на съмнение релевантността на термините от западноевропейската традиция спрямо китайската естетика. Предговорът му към „Пълнолуние. Японски тристишия“ (1985) е първото критическо изследване за традиционното японско хайку. През 2006 година излиза последният, незавършен вариант на „Бели облаци: от древнокитайската поезия до японските тристишия хайку“, над този превод и съставителство той работи близо двадесет години, но не успява да го издаде приживе.[2]

Първите му публикувани стихотворения, „Есенна импресия“ и „Откриване“, са отпечатани в списанието за ученици „Родна реч“ (1963). Още като ученик има публикации и във вестниците „Средношколско знаме“ и „Народна младеж“. След 1990 г. стихотворенията и преводите му са публикувани в „Литературен вестник“ и в списанията „Сезон“, „Панорама“, „Съвременник“ и „Lettre Internationale“. След смъртта му е отпечатана единствената му стихосбирка, „Това-онова“ (2016), в която са публикувани първите по хронология варианти на многократно редактираните текстове.[2][3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
  • Ацев, Крум. Това-онова. София, Да, 2016.
Преводи
  • Прабджот, Коур. Светлина и сянка. София, Народна култура, 1980. с. 40.
  • Шъ, Сун. Записки от източния склон. София, Народна култура, 1985. с. 188.
  • Опустошеният храм. Нови китайски разкази. София, Народна култура, 1989.
  • Репс, Пол. Плътта на Дзен, костите на Дзен: Класически дзенбудистки и пред-дзенбудистки текстове. София, Кибеа, 1999. с. 304.
  • Дзъ, Лао. Дао Дъ Дзин: Книга за Пътя и Постигането. София, Кибеа, 2002. с. 184.[4]
  • Китайска мъдрост: Сентенции, максими, афоризми. София, Кибеа, 2004. с. 164.
  • Бели облаци: От древнокитайската поезия до японските тристишия хайку. София, Нов български университет, 2006. с. 212.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Виктор Наумов, „Внукът на Орлин Василев си избожда очите?“, blitz.bg, 11 октомври 2006.
  2. ↑ а б в г д е ж Андриана Спасова, „Крум Ацев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
  3. ↑ „Това-онова“, премиера на посмъртна стихосбирка на Крум Ацев“, eurochicago.com, 6 юни 2016.
  4. ↑ „Стенограма на Пътя, Постигането и Преводача“, интервю на Силвия Чолева, „Литературен вестник“, год. 12, бр. 16, 24 април 2002.
  5. ↑ Читателски клуб на НБУ: Разговор за „Бели облаци: От древнокитайската поезия до японските тристишия хайку“ в

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Крум_Ацев&oldid=12113341“.