Кухня в Париж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кухня в Париж
Кухня в Париже
В ролитеДмитрий Назаров
Олег Табаков
Венсан Перез
Дмитрий Нагиев
Франсоа Берлен
Марк Богатирев
Елена Подкамская
МузикаАнтон Силаов
Алексей Масалитинов
Иван Канаев
ОператорСергей Дишук
Филмово студиоYellow, Black and White
СТС
Централ Партнершип
Жанркомедия
Премиера2014 г.
Времетраене106 минути
Страна Русия
Езикруски
Бюджет$2 300 000
Приходи13 969 785 $
Външни препратки
3711466 IMDb Allmovie

„Кухня в Париж“ е игрален филм на STS и Yellow, Black and White. Това е продължение на третия сезон на телевизионния сериал „Кухня“. Премиерата се състои във всички кина във страната на 1 май 2014 г. Телевизионната премиера на комедията се състои на 12 октомври 2014 г. по телевизионния канал STS.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

След събитията от третия сезон, ресторант „Клод Моне“ продължава и засилва славата си в Москва, като остава процъфтяващо заведение с умел собственик, старателен директор и отлична кухня. Но всички надежди и усилия на екипа са прекъснати от неуспеха на ресторанта при подготовката и провеждането на международно събитие – среща между президентите на Русия и Франция.

Работниците и собственикът на ресторанта трябва да потърсят ново работно място и, напускайки бившия „Клод Моне“, се втурват към „града на любовта“, столицата на Франция – Париж. Нова работа, нов вкус и нови съперници. Виктор Баринов среща собствения си баща – готвачът на най-добрия ресторант в Париж, а Максим Лавров трябва да се мери с гаджето на Виктория, което в крайна сметка ще се опита да ѝ предложи брак. Филмът завършва със сватбата на Максим и Виктория, както и завръщането на персонала на ресторанта в Русия.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 2013 г. създателите на поредицата „Кухня“ се срещнаха в Париж, за да отпразнуват края на втория сезон на проекта. Докато се разхождат по насипите на Сена, възникна идеята да се снима филмът „Кухня“ във френската столица.

Снимките се провеждат главно във Франция и започват на 6 септември 2013 г. в Париж, а завършват в Русия на 18 февруари 2014 г. Общо процесът на заснемане продължава 53 дни и са заснети 107 минути време. На 24 април 2014 г. в Москва и в Санкт Петербург в кината „Октябрь“ и „Художественни“ е представена предпремиерната прожекция на филма, на която присъстват водещите актьори във филма Елена Подкаминская, Марк Богатирев и Винсент Перес, както и режисьорът на филма – Дмитрий Дяченко.

След успеха на филма започва работа по нов игрален филм, който първоначално се планира да бъде заснет в Китай (с условно заглавие Кухня в Шанхай ). В крайна сметка обаче е решено филмът да бъде заснет в Сочи, Москва и Абхазия и под друго име – „Кухня – Последната битка ”. Премиерата на втория пълнометражен филм се състои на 20 април 2017 г. в кината.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

  • Дмитрий Назаров – шеф-готвач Виктор Петрович Баринов
  • Дмитрий Нагиев – Дмитрий Владимирович Нагиев – собственик на ресторанта
  • Марк Богатырев – готвач Макс (Максим Леонидович Лавров )
  • Елена Подкаминская – Виктория Сергеевна Гончарова – арт директор на ресторанта
  • Михаил Тарабукин – Фьодор Михайлович Юрченко (Федя, Феденка) готвач, специалист по риба
  • Ольга Кузьмина – Анастасия Степановна Анисимова (Фомина) (Настя, Настенка) – сервитьорка
  • Сергей Лавигин – Арсений Андреевич Чуганин (Сеня, Сеночка) – готвач, специалист по месо

Награда[редактиране | редактиране на кода]

  • Филмът печели Народната награда „ Жорж – 2015 “ в категорията „Най-добра руска комедия“.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Филмът получава високи оценки от кинокритиците.

Факти[редактиране | редактиране на кода]

  • В началото на филма се пародират някои моменти от анимационния филм „ Рататуй ”, в руския дублаж, в който участва актьорът Дмитрий Назаров.
  • В първия ден най-трудната сцена е заснета в Париж: срещата на президентите на Франция и Русия, в която участват десетки актьори и статисти, транспорт и сложни технологии.
  • За да уловят бягането на мишката по пода и гледката с „миши очи“, техниците от екипа на филма създават специално устройство-мини-кран. Успяват да постигнат и необичайни ъгли, като поставят камера GoPro вътре в патицата и в супата.
  • Венсан Перез помага на Елена Подкаминская и Никита Тарасов да овладеят всички нюанси на френското произношение.
  • Във Франция снимачният екип наема над 35 французи. Местни режисьори отбелязват, че това е безпрецедентен брой за чуждестранен проект.
  • Заснемането в Париж е усложнено от множество бюрократични процедури. Буквално всички движения на снимачния екип са регулирани със специални разрешителни от полицията (както „суша“, така и по вода) извършва постоянни проверки.
  • За ролята на Никола Дюпон, шеф на протокола към френския президент, създателите смятат Венсан Касел.
  • Поради сложните актьорски графици в някои често срещани сцени, артистите се „срещат “ едва след монтажа, тъй като единият е заснет в тази сцена например през октомври, другият през ноември и третият през февруари.
  • Отенма много време, за да се потърси разрешение каскадьорът да скочи в Сена. Той дори трябва да получи специална ваксина. А полицията, която идва с чек веднага след скока, предлага да продължи да се свързва с тях, тъй като те са „известни скачачи“.
  • Анатолий Горбунов, който играе ролята на президент на Русия, е директор на клона в Сочи на кавказкия клон на ОАО „Мегафон".
  • Дмитрий Нагиев използва свирката на Челентано от филма " Блъф ".
  • В епизод 81 от поредицата „Кухня “ Виктор Баринов отваря ресторант, който носи същото име като ресторанта на баща му във филма „Виктор“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „„Кухня в Париже““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​