Лизгар

Лизгар
Izgar
— село —
Турция
40.8601° с. ш. 26.8047° и. д.
Лизгар
Мармара
40.8601° с. ш. 26.8047° и. д.
Лизгар
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетРодосто
Надм. височина166 m
Население700 души (2007)
Пощенски код59300
Телефонен код0282

Лизгар (на турски: Izgar) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Родосто.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 10 километра западно от Малгара.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Лизгар е българско село в Малгарска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лизгар (Ezgar) има 62 домакинства и 340 жители българи.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Лизгар живеят 81 български патриаршистки семейства или 420 души и 30 семейства или 120 души униати.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Лизгар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Българското население на Лизгар се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лизгар
  • Вълю Диманов Попиванов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 12 лозенградска дружина[4]
  • Георги Стойчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина, убит при Дедеагач[5]
  • Димитър Тодоров, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[6]
  • Димко (Динко) Тодоров, македоно-одрински опълченец, 1 и 3 роти на 5 одринска дружина[7]
  • Никола Тодоров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина, убит[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 34.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 576.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 660.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 708.
  7. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 709.