Малгара
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Малгара Malkara |
|
|---|---|
| Местоположение | |
| Данни | |
| Вилает: | Родосто |
| Население: | 27 997 (2008) |
| Надм. височина: | 187 м |
| Геогр. положение: | 40° 53' 24" сев. ш. 26° 54' 3" изт. д. |
| Пощ. код: | 59300 |
| Тел. код: | (+90) (+) 0 282 |
| Уебсайт: | www.malkara.bel.tr |
Малгара, също и Малкара (на турски: Malkara, Малкара) е град в европейската част на Турция, вилает Родосто (Текирдаг). Градът е околийски център и община.
Съдържание |
[редактиране] История
Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Малгара (Malgara) е градче с 330 домакинства и 420 жители българи и 1050 гърци.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 36 български семейства, 300 семейства турци, 200 гърци и 700 арменци.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Малгара са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
[редактиране] Личности
- Родени в Малгара
Оник Артинос (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 9 велешка дружина[4]
Нишан Овсеп, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[5]
Саркис Балтаян (1897 - 1987), виден български музикален педагог, диригент, композитор и обществен деец
Татул Зармарян (? - 1901), български революционер
[редактиране] Побратимени градове
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 62-63.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 861.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 58.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 522.