Лисово (България)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лисово (България)
България
Red pog.png
Лисово (България)
Област Хасково
Red pog.png
Лисово (България)
Общи данни
Население (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 22,338 km²
Надм. височина 380 m
Пощ. код 6541
Тел. код 03774
МПС код Х (Х)
ЕКАТТЕ 43877
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Свиленград
Георги Манолов
(независим)
Кметство
   - кмет
Левка
Борис Борисов
(РЗС)

Лисово е село в Южна България. То се намира в община Свиленград, Област Хасково.

География[редактиране | edit source]

Село Лисово се намира в планински район, на южните склон на планината Сакар. Намира се на 25 км северно от общинския център Свиленград и на 10 км от най-близкото село Левка. Пътят дотам е асфалтов, в сравнително много добро състояние и води само до селото. Проблеми създават обилните снеговалежи, които падат през зимата, когато достъпът до селото е силно затруднен. В момента в селото почти няма постоянни жители. Близо до с. Лисово на около 3 км навътре в планината се намира местността Далак бунар, до която води асфалтов път. Местността е много красива и се намира в дъбова гора. На около 1 км северно от селото се намира каменна кариера, която в момента се използва ограничено. На изток от с.Лисово се намира с.Дервишка могила, а на запад с.Костур. До тях обаче се стига само по земни пътища и пътеки, които са трудно проходими дори и през лятото. Земеделската земя в землището на селото не е особено плодородна. Проблем е и водоснабдяването. Водата идва от намиращ се недалече язовир, в центъра има построена чешма.

История[редактиране | edit source]

До 1878 г. село Лисово е било населено от турци, а името му било Коджаапли(голямо Въже). По време на Балканската война и Реокупацията на турските войски през лятото на 1913 г. турците от селото извършват жестокости над съседните села Левка и Младиново. Част от коджааплийските турци са действали със турците от село Костур. През 1920-1930 година в селото се заселват българи бежанци от с. Шльопинци (Доганис) в Егейска Македония и с.Мерхамли (Пеплос) в Беломорска Тракия, които са били принудени да напуснат домовете си в резултат на Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война. Основния поминък на жителите на селото е било земеделието и животновъдството. В периода 1965-1980 година почти всички жители на селото се изселват от него предимно в общинския център гр.Свиленград и селото се обезлюдява изцяло. В различни периоди от време там има по няколко жители. По-голяма част от къщите се саморазрушават. В последно време се забелязва тенденция за оформянето на с.Лисово като вилна зона, в предвид на естествените природни предимства, които притежава — отдалеченост от оживени пътища и индустриални зони, чист въздух, спокойствие.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

На около 1,5 км от селото по пътя за местността Далак бунар, на около 150-200 метра вляво от пътя има останки от гробище, което е с неустановен произход. Няколко гроба са отворени най-вероятно от иманяри, но вътре няма нищо, липсват кости или други предмети. Самите гробове са с малка дълбочина около 80 см до 1 метър, стените им са оформени с цели гранитни плочи.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]