Локатив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Местният падеж или локативът (на латински: casus locativus) е падежна форма, която преди всичко означава място на действие или местоположение на обект, откъдето идва и названието на падежа. В общи линии, в български съответства конструкция с някой от предлозите „в”, „на”, „при”. Местният падеж принадлежи към една група падежи заедно с лативния (падеж за направление) и отделителния падеж.

Местният падеж в различни езици[редактиране | edit source]

Местният падеж съществува в много езици, например алтайски, индоевропейски и уралски езици.

Индоевропейски езици[редактиране | edit source]

Местният падеж (наричан в руската граматика предложен падеж) се среща в:

Славянски езици[редактиране | edit source]

В съвременните славянски езици, в които е запазена падежната система, местният падеж се използва само с предлози, поради което на руски е наречен предложный падеж. В праславянски, а също така и в старобългарски се среща безпредложен местен падеж: архиепископъ Цѣсари градѣ (архиепископ в Цариград), И исцѣлѣ отрокъ томь часѣ (и момчето оздравя в същия час) (Матей, 17:18). Освен това, има редица наречия за място, образувани от форми за местен падеж: горѣ, долѣ (долоу), вънѣ, низоу, зади и т.н. Безпредложният местния падеж в старобългарски е сравнително рядък, но напълно живи са формите след глаголи като коснѫти сѧ, прикосѫнти сѧ (да се докосна), например Къто прикоснѫ сѧ ризахъ моихъ (Кой се допря до дрехите ми?) (Марко, 5:30), Мъногы бо исцѣлилъ, ѣко нападати емь да сѧ прикоснѫтъ емь (Защото беше изцелил мнозина, онези, които имаха страдания, Го притискаха, за да се допрат до Него) (Марко, 3:10).

Местният падеж в съвременните славянски езици обикновено има следните значения:

  • обект на реч, мисли, чувства, състояния и т.н.:
рус.: Говорить об успехах науки (говоря за успехите на науката), Сказка о рыбаке и рыбке (приказка за рибаря и рибката)
хърв.: U to vrijeme nitko nije mislio o raketama i svemiru (по това време никой не мислеше за ракети и космос)
ст.б.: А о дьни томь и о часѣ никъто же не вѣсть (А за онзи ден или час никой не знае) (Марко, 13:32)
  • време на действие:
рус.: В августе я уеду в отпуск (през август ще замина в отпуск)
хърв.: U rujnu počinje školska godina (през септември започва учебната година)
ст.б.: и оба застарѣвъша сѧ въ дьньхъ своихъ бѣста ( и двамата бяха в напреднала възраст) (Лука, 1:7)
  • място на действие:
рус.: Летом я был в деревне (през лятото бях на село)
хърв.: Stric stanuje u Rijeci (чичо ми живее в Риека)
ст.б.: Никъто же въ родѣ твоемь не нарицаетъ сѧ именемь тѣмь (Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име) (Лука, 1:61)
  • оръдие на действие:
рус.: Играть на рояле (свиря на роял)
хърв.: Uživam svirati na violončelu (доставя ми удоволствие да свиря на виолончело)
  • начин на действие:
рус.: отвернутся в негодовании (да се отдръпна с негодование)
  • признак на предмет:
рус.: лицо в морщинах (лице [покрито] с бъчки)

Остатъци от местен падеж в съвременния български език[редактиране | edit source]

В развоя на българския език най-рано изчезват онези падежи, които още в старобългарски започват да се използват само с предлози, а именно творителният и местният.

В съвременния български език обаче се срещат остатъци от форми на местен падеж единствено число предимно в наречия от именен произход:

  • за време: зиме, лете, лани, есени, пролети
  • за място: горе, долу
  • за начин: добре, зле и т.н.

Срещат се и при съществителни:

  • в къщи, на яве (съвременна книжовна норма: вкъщи, наяве).

Остатъци от форми на местен падеж множествено число обаче в съвременния български език не се откриват.

Турски[редактиране | edit source]

Местен падеж съществува в турски. Например, на турски elim означава моята ръка, а elimde означава в моята ръка, bura означава това място, а burada означава тук, така че местният падеж в турски се означава, като се използват наставките de и da.

Фински[редактиране | edit source]

Във фински има два други падежа с такава функция: инесивен („в” падеж), който означава местоположение вътре в даден обект, и адесивен („на” падеж), който означава местоположение извън даден обект или място. Старият уралски местен падеж все още се използва в някои изрази във фински, напр.:

  • ulkona 'навън'
  • kotona 'в къщи'.

Във финската граматика местният падеж се разглежда като преминал в есивния (уподобителен падеж). Неговото окончание е -na/-.

Инари-саамски[редактиране | edit source]

В инари-саамския език наставката за местен падеж е -st.

  • kyeleest 'в езика'
  • kieđast 'в ръката'.

Унгарски[редактиране | edit source]

В унгарски има девет подобни падежа, но името местен падеж съответства на формите, окончаващи на -t/-tt, използвани само при имената на няколко града, заедно с инесивен или супересивен (повърхностен) падеж. Той се открива и в няколко наречия за място и следлози. В съвременния унгарски този падеж не е продуктивен.

Примери:

  • Győrött (също и Győrben), Pécsett (също и Pécsen), Vácott (също и Vácon), Kaposvárt и Kaposvárott (също и Kaposváron), Vásárhelyt (също и Vásárhelyen)
  • itt (тук), ott (там), imitt, amott (ей там), alatt (под), fölött (над), között (между/сред), mögött (зад) и т.н.

Наставките -ban/-ben при имената на градове са в инесивен падеж, а -on/-en/-ön са в супересивен падеж.

Японски[редактиране | edit source]

В японски във функцията на местен падеж се използват форми за творителен падеж с наставка de, например: sabaku-no hoshi-de (на пустинната планета).

Използвани източници[редактиране | edit source]

Статията се базира върху материали от англоезичната Уикипедия и от посочената по-долу литература.

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976
  • Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979
  • Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993
  • I.M. Pulkina A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987
  • Стефан Младенов История на българския език, С. 1979 (превод проф. Иван Дуриданов)
  • Кирил Мирчев Историческа граматика на българския език, С. 1978
  • Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 Морфология, С. 1983
  • Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев Старобългарски език. Текстове и речник, С. 1976
  • Добромирово евангелие. Български паметник от началото на XII век, С. 1975