Лудвиг I (Лигниц)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лудвиг I
херцог на Лигниц, Любен, Бриг и Олава
Роден
Починал
Управление
Период1342 – 1398
Герб
Семейство
РодПясти[1]
ДецаМаргарета от Лигнитц-Бриг[1]
Хайнрих VIII (Бриг)[1][2]
Други родниниХедвиг Силезка (прабаба)[3]
Лудвиг I в Общомедия

Лудвиг I фон Лигниц-Бриг (на немски: Ludwig I, Hercog von Brieg; „der Schöne“, „der Weise“; * между 1313 и 1321; † между 6 декември 1398 и 23 декември 1398) е 1342 – 1345 г. заедно с брат си Венцел I херцог на Лигниц, 1348 – 1381 г. херцог на Любен в Лигниц, 1348 – 1398 г. херцог на Олау/Олава и 1368 – 1398 г. херцог на Бриг/Бжег в Полша. Той е от рода на Силезийските Пясти.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Син е на херцог Болеслав III от Силезия-Бриг-Лигниц (1291 – 1352) и Маргарета от Бохемия (1296 – 1322), дъщеря на полския крал Вацлав II (1271 – 1305) и Гута Хабсбургска (1271 – 1297), дъщеря на германския император Рудолф I († 1291). Брат е на граф Венцел I (Венцеслаус) фон Лигниц († 1364), баща на два епископа.

Лудвиг I се жени между 18 ноември 1341 и 1345 г. за Агнес фон Глогау (* между 1312/1321; † 6 юли 1362), внучка на бохемския крал Вацлав II, дъщеря на херцог Хайнрих IV от Силезия-Глогау († 1342) и Мехтилд фон Бранденбург († 1325/1329), наследничка на Долна Лужица, дъщеря на маркграф Херман III „Дългия“ фон Бранденбург († 1308) и Анна фон Хабсбург († 1327), дъщеря на римско-немски крал Албрехт I.

През 1342 г. баща му оставя на двамата си сина Лудвиг I и Венцел I финансово задълженото Херцогство Лигниц. Първите три години двамата братя управляват заедно, Венцел остава без наследник и подарява голяма част от Лигниц на Лудвиг. След една година братята имат проблеми. Венцел очаква дете и иска през 1346 г. да анулира договора.

Херцог Лудвиг и съпругата му в дворцовата капела в Любен като създатели на манастира

Между 1349 и 1350 г. Лудвиг прави поклонническо пътуване до Рим. След смъртта на баща му през 1352 г. Лудвиг решава чрез война, която трае пет години, да разреши конфликтите с брат му. Лудвиг е победител. На 23 юли 1359 г. се подписва договор. Венцел I умира на 2 юни 1364 г. и оставя четирима непълнолетни сина. Лудвиг поема регентството до 1373 г. (в началото заедно със снаха му Анна фон Силезия до 1367). Той има талант да управлява и подобрява финансите на Лигниц и завладява обратно половината от Херцогство Бриг-Олава, загубени от брат му, и купува градове (1373, 1392 – 1395).

Лудвиг участва активно във външната политика. На 21 май 1379 г. той и племенника му епископ Венцел II посещават бохемския крал Вацлав IV (избран римско-германски крал).

Лудвиг I помага много на изкуството и писането. По негово нареждане каноникът на Бриг Петер фон Пичен пише през 1385 г. „Chronica principum Poloniae“ („Хроника на князете на Полша“). В нейната първа част се разказва за историята на Пястите.

В първата му град-резиденция Любен Лудвиг I строи на двореца и построява дворцова капела, в която са показани Лудвиг I и съпругата му Агнес като дарители. В Бриг той създава „църквата Хедвиг“ с манастир и градската църква „Св. Николай“, която е завършена след смъртта му.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Лудвиг I и Агнес фон Глогау имат три дъщери и двама сина:[4][5][6]

  • Маргарета фон Бриг (* 1342 или 1343; † 26 февруари 1386, Хага), омъжена на 19 юли 1353 г. в Пасау за херцог Албрехт I Баварски (* 25 юли 1336; † 13 декември 1404), син на император Лудвиг IV Баварски (1282 – 1347)
  • Хайнрих VIII (* 1344; † 11 юли 1399), херцог на Любен (в Лигниц) (1381 – 1399) и Бриг/Бжег (1398 – 1399), женен I. 1368/1369 г. за Хелена фон Орламюнде († 19 юни 1369), II. юли 1379 г. за Маргарета фон Мазовия (* 1358; † 14 май 1388/4 април 1396)
  • Катарина (* между 1344/1346; † между 10 април 1404/4 май 1405), абатиса на Требниц (1372 – 1404)
  • Венцел фон Бриг (* между 1344/13516; † сл. 15 септември 1358)
  • Ядвига фон Бриг (* ок. 1349; † между 30 януари 1385/1396), омъжена ок. 1366 г. за херцог Ханус II фон Аушвиц (* ок. 1320; † 19 февруари 1376)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Historische Kommission für Schlesien: Geschichte Schlesiens. Band 1: Ludwig Petry, Josef Joachim Menzel, Winfried Irgang: Von der Urzeit bis zum Jahre 1526. 5., durchgesehene Auflage. Thorbecke, Sigmaringen 1988, ISBN 3-7995-6341-5, S. 158, 167, 171, 173, 175 f., 182 f., 400 f., 421, 447 und 452.
  • Andreas Rüther: Ludwig I. von Liegnitz u. Brieg (1311 – 1398). In: Arno Herzig: Schlesier des 14. bis 20. Jahrhunderts (= Schlesische Lebensbilder. Bd. 8). Degener, Insingen 2004, ISBN 3-7686-3501-5, S. 18 – 23.
  • Hugo Weczerka: Handbuch der historischen Stätten. Band: Schlesien (= Kröners Taschenausgabe. Band 316). Kröner, Stuttgart 1977, ISBN 3-520-31601-3, S. 54, 305 und 360 sowie Stammtafel auf S. 590 – 591.
  • Rudolf Žáček: Dějiny Slezska v datech. Nakladatelství Libri, Praha 2004, ISBN 80-7277-172-8, S. 79, 91, 412, 427 f., 430, 433 und 448.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. III, Tafel 10.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в www.wikitree.com // Посетен на 7 юли 2019 г.
  2. ↑ portal.dnb.de // Колективен нормативен архив. Посетен на 7 юли 2019 г.
  3. ↑ referenceworks.brillonline.com
  4. ↑ Ludwig I, Duke of Brieg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  5. ↑ Ludwig I 'the Fair' Herzog von Schlesien-Liegnitz in Brieg , Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler
  6. ↑ Heinrich von Brieg, fmg.ac

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лудвиг_I_(Лигниц)&oldid=11409003“.