Луций Цецилий Метел Далматик
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Цецилий Метел.
| Луций Цецилий Метел Далматик | |
| Роден |
около 161 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 103 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Цецилии Метели |
| Баща | Луций Цецилий Метел Калв[1][2] |
| Майка | неизв. |
| Братя/сестри | Цецилия Метела Калва[1][3] Квинт Цецилий Метел Нумидийски[4][5] |
| Съпруга | неизв. неизв. |
| Деца | Цецилия Метела Далматика[4][6] Луций Цецилий Метел |
Луций Цецилий Метел Далматик (на латински: Lucius Caecilius Metellus Delmaticus; Dalmaticus; * 160 пр.н.е.; † 103 пр.н.е.) e политик на Римската република към края на 2 век пр.н.е. от клон Цецилии Метелии на фамилията Цецилии.
Цецилий Метел е най-възрастният син на Луций Цецилий Метел Калв (консул 142 пр.н.е.).
През 119 пр.н.е. e избран за консул заедно с Луций Аврелий Кота. Следващите две години е проконсул в провинция Далмация и получава за победите си против далматите през 117 пр.н.е. триумф и името Далматик. С плячката от там той строи храм Ops Opifera [7] и подновява Храм на Кастор и Полукс.[8].
Той или неговият роднина Луций Цецилий Метел Диадемат e през 115 пр.н.е. цензор заедно с Гней Домиций Ахенобарб. Той е понтифекс максимус и през 114 пр.н.е. води процес против три весталки.[9]
Цецилий Метел има три деца, Луций Цецилий Метел (консул 68 пр.н.е.) и Марк Цецилий Метел (претор 69 пр.н.е.) и Цецилия Метела Далматика, съпруга на Марк Емилий Скавър и след това на Луций Корнелий Сула.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Karl-Ludwig Elvers, [Caecilius I 24] C. Metellus Delmaticus, L. In: Der Neue Pauly. Bd. 2, 1997, Sp. 888f.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б L. Caecilius (91) L. f. Q. n. Metellus Delmaticus // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1544 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 3947 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ а б L. Caecilius (91) L. f. Q. n. Metellus Delmaticus // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1693 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 3929 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ Плиний, Naturgeschichte 11, 174.
- ↑ Плутарх, Pompeius 2, 8; Цицерон, Pro M. Aemilio Scauro 48.
- ↑ Асконий Педиан, 45 f.
| ||||||||||||||||||||