Луций Корнелий Сципион Барбат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Луций Корнелий Сципион.

Саркофагът на Луций Корнелий Сципион Барбат, Ватикански музей

Луций Корнелий Сципион Барбат (на латински: Lucius Cornelius Scipio Barbatus) e политик и генерал на Римската република.

Луций Корнелий Сципион Барбат не е първият представител на клон Сципиони на фамилия Корнелии, но се смята за прародител на фамилията. Той е внук на Публий Корнелий Сципион (консулски военен трибун 395 и 394 пр.н.е.) и син на Публий Корнелий Сципион Барбат (консул 328 пр.н.е.). Той е баща на Гней Корнелий Сципион Азина (консул 260 и 254 пр.н.е.) и на Луций Корнелий Сципион (консул 259 пр.н.е.) и пра-прадядо на Сципион Африкански.

През 301 пр.н.е. Сципион Барбат е едил. През 298 пр.н.е. той е консул с Гней Фулвий Максим Кентумал и се бие успешно против етруските в Етрурия близо до Волтера. Той превзема Тавразия и Кизаума, подчинява цяла Лукания и за малко Самниум.

През 295 пр.н.е. Барбат става пропретор, през 280 пр.н.е. цензор и още преди 304 пр.н.е. той е pontifex maximus. Той умира след 280 пр.н.е.

Той е първият, погребан в гробницата на Сципионите. Неговият саркофаг („Peperinsarkophag“) се намира днес във Ватиканския музей.

Литература[редактиране | edit source]

  • Karl-Ludwig Elvers, [I 76] C. Scipio Barbatus, L.., Der Neue Pauly. Bd. 3 (1997), Sp. 183f..

Източници[редактиране | edit source]

  • Ливий, History of Rome, "Book X Sections 10-12".

Вижте също[редактиране | edit source]