Марка Фриули

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франкското царство след Вердюнски договор 843 и Меерсенски договор 870: Марка Фриули при Лотарингия

Марка Фриули или Фриулската марка, Маркграфство Фриули (на френски: Marche de Frioul, на италиански: Marca del Friuli) e каролингска марка през 9-10 век във Франкската империя в днешен Фриули, в североизточна Италия, през Средновековието, което е образувано след разделянето на бившото лангобардско Фриулско херцогство през 9 век. Използвано е за защита от аварите и за експанзия в земите на славяните.

След победата на Карл Велики през 774 г. при Павия и Бергамо над крал Дезидерий завършва историята на Лангобардското кралство като самостоятелна държава. На 5 юни 774 г. Карл Велики взема титлата „крал на лангобардите“ (Rex Langobardorum), a Хродгауд (Hrodgaud, Rodgand) е назначен за херцог на Фриули (dux Foroiulanus). С неговата смърт през 776 г. Фриулското херцогство изчезва и става маркграфство на Каролингската империя.

Лудвиг Благочестиви дели (829, Вормс) старото Лангобардско кралство между синовете си на четири Маркграфства (Фриулско, Истрийско, Виндицко и Крайнско).

Фриулската марка e управляваna от маркграфове (marchio). През 887 г. маркграф Беренгар I е избран за крал на Италия. След неговата смърт през 924 г. новият крал Хуго I Арлски не назначил нов маркграф, а територията на маркграфството влиза в състава на Веронската марка (Marca di Verona, Marca Veronensis et Aquileiensis).

Херцози на царството на Каролингите[редактиране | edit source]

Следните владетели на Фриули носят титлата dux Foroiulanus (херцог на Фриули) и са интегрирани в държавното устройство на франките:

Графове на Фриули след разделянето на Марка Фриули[редактиране | edit source]

Част на Лотарии Регнум или Средно-Франкско кралство:

Беренгаровата Веронска марка (Marca Veronensis et Aquileiensis):

Източници[редактиране | edit source]

  • Павел Дякон, Historia Langobardorum, L. Bethmann und G. Waitz: Monumenta Germaniae Historica, Scriptores rerum Langobardicarum et Italicarum saec. VI–IX, Hahn, Hannover 1878
  • Wilfried Menghin: Die Langobarden. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985.
  • Jörg Jarnut: Geschichte der Langobarden, Stuttgart 1982. ISBN 3-17-007515-2.
  • Thomas Hodgkin, Italy and her Invaders. Clarendon Press: 1895.
  • Einhard, Vita Caroli Magni

Вижте също[редактиране | edit source]