Махало на Фуко

За романа на Умберто Еко вижте Махалото на Фуко.

Това е по-скоро художествено представяне на махалото на Фуко, но дава идея за принципа на действие

Махало на Фуко (на френски Pendule de Foucault) носи името на френския физик Жан Бернар Леон Фуко, който забелязва, че ако се остави едно махало да се люлее свободно, ще изглежда, че то сякаш променя своята равнина на люлеене с течение на времето. Причината за въртенето на равнината на люлеене е действието на силата на Кориолис поради околоосното въртене на Земята.

Физика на експеримента

Махалото на Фуко представлява математическо махало. Такова махало, отклонено от равновесното си положение, извършва колебания в равнина, която е неподвижна спрямо инерциална отправна система (в случая това е отправна система, „свързана“ със звездите) и поради това проявява свойствата на жироскоп. Наблюдателят, намиращ се на Земята и въртящ се заедно с нея, е в неинерциална (въртяща се) отправна система и ще установи, че равнината на колебания на махалото бавно се върти спрямо земната повърхност в посока, обратна на посоката на въртене на Земята.

Махалото на Фуко на Северния полюс. Оста на въртене на Земята е в равнината на колебания на махалото

На Северния или Южния полюс на Земята оста на въртене на Земята съвпада с равнината на колебания на махалото. В този случай равнината на колебания на махалото ще извърши завъртане от 360° за един звезден ден (или 15° за звезден час). На екватора, равнината на колебания на махалото е перпендикулярна на оста на въртене на Земята и равнината на колебания на махалото е неподвижна. В произволна точка с географска ширина $\phi$ скоростта на въртене на равнината на колебания на математическо (идеално) махало на Фуко $\Omega_P$ (в градуси за звезден час) спрямо повърхността на Земята е

$\!\Omega_P = 15 \sin \phi.$

При физическо (неидеално) махало на Фуко скоростта на въртене зависи от дължината:

$\!\Omega_P = 15 [1 - \frac{3}{8} (a/l)^2] \sin \phi,$

където $~a$ е амплитудата на колебания на тежестта на махалото; $~l$ — дължина на нишката. Затова за демонстрации се използват махала с максимално възможна дължина на окачване, разположени в куполите на високи сгради; например в так, в Исакиевския събор в Санкт Петербург има махало на Фуко с дължина на окачване 98 м.

Демонстрация

Махало на Фуко в музея за изкуство и занаяти в Париж

Първата публична демонстрация е осъществена през 1851 година в Пантеона в Париж. Под купола му Леон Фуко закача метална сфера с маса 28 кг на жица, дълга 67 метра. Под точката на закрепване, в кръг с диаметър 6 метра, е насипан пясък. Периодът на махалото с такава дължина според формулата

$T = 2\pi \sqrt{l \over g}$

е 16,4 секунди (в добро приближение това е математическо махало). Според следите, оставени на пясъка, всяко следващо залюляване на махалото има отклонение от около 3 мм, за един час отклонението е на 11°, а за около 32 часа извършва пълно завъртане и се връща в началното положение.

Външни препратки

• Махало на Фуко във Варна