Махало на Фуко

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За романа на Умберто Еко вижте Махалото на Фуко.

Това е по-скоро художествено представяне на махалото на Фуко, но дава идея за принципа на действие

Махало на Фуко (на френски Pendule de Foucault) носи името на френския физик Жан Бернар Леон Фуко който забелязва, че ако се остави едно махало да се люлее свободно, ще изглежда, че то сякаш променя своята равнина на люлеене с течение на времето. Причината за въртенето на равнината на люлеене е действието на силата на Кориолис поради околоосното въртене на Земята.

[редактиране] Демонстрация

Махало на Фуко в музея за изкуство и занаяти в Париж

Първата публична демонстрация е осъществена през 1851 година в Пантеона в Париж. Под купола му Леон Фуко закача метална сфера с маса 28 кг на жица дълга 67 метра. Под точката на закрепване в кръг с диаметър 6 метра е насипан пясък. Периодът на махалото с такава дължина според формулата

$T = 2\pi \sqrt{l \over g}$

е 16,4 секунди (в добро приближение това е математическо махало). Според следите оставени на пясъка, всяко следващо залюляване на махалото има отклонение от около 3 мм, за един час отклонението е на 11°, а за около 32 часа извършва пълно завъртане и се връща в началното положение.