Мая Кисьова

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мая Кисьова
Родена
5 май 1964 г. (59 г.)
Активност1989 –
ДецаРафаил Георгиев
НаградиПлакет за драматургия от Националния литературен конкурс „Димитър Димов“ (2016)

Мая Кисьова е българска актриса, режисьор и драматург.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Мая Кисьова е родена в Разград. Завършва ПМГ „Акад. Н. Обрешков“ (1982) в родния си град със златен медал, а след това българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1988) с теза „Конфликти и герои в комедиите на Станислав Стратиев“.

През 1997 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ в класа на професор Богдан Сърчаджиев и професор Пламен Марков, при когото специализира режисура за драматичен театър (1999). Магистър е по театрознание с теза „Драматургията на Боян Папазов“ (НАТФИЗ, 2006)[1] и доктор по филология с дисертационен труд „Сценични реализации на българската поезия 1990 – 2010“, защитен през 2017 г. в Нов български университет[2] .

Актьорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Работила е в ДТ „Антон Страшимиров“ (1989 – 1999) като щатен драматург и актриса, където е поставила и камерните спектакли „По-силната“ по Стриндберг[3] (1998) и „100 йени за услугата“ от Бецуяку Минору (2002).

Поставила е авторските моноспектакли „Театър от пясък“ (2021)[4] и „Мигове и Маски“[5](2022), реализирани по Програма „Творчески инициативи“ на НФК.

Поставя и играе на 3 езика (български, руски и английски) мултимедийния спектакъл „Безопасни игли“ от 105 хайку на Петър Чухов под патронажа на посолството на Япония в България[6] (2011 – 2015).

Спектакъла си „Шекспирови сонети в сезони“ представя с различни музиканти: с диригента Красен Иванов [7] (2009); с КА „Софийски солисти“[8] (2014); с пианиста Георги Пармаков [9] (2016).

Участвала е в късометражни и документални филми, в сериала на bTV „Столичани в повече“ (сезон 8), в рекламни клипове и др.

Кариера на автор[редактиране | редактиране на кода]

  • Мая Кисьова е автор на книги за театралното изкуство [10], пиеси и хайку: „Театър от пясък“ – театрален дизайн в хайбун [11](2020); „Виж какво“ – роман [12](2017); „Две пиеси“ – със Светлана Дичева[13] (2016); „Майска утрин / May Morning“ – хайку / haiku [14] (2014); „еМОрфей. Пет пиеси и един актьорски дневник“[15] (2013); "Исторически аспекти на реалацията „актьор – драматург“ (2009) – монография [16]; „Словесни репетиции“ (2008) – театрално-критически и художествени текстове; „Три луни“ (2008) – лирика; „39 спирки по пътя“ (2003) – лирика.
  • Пиесата и́ „Моят театър. Един урок на Сара Бернар“ (2020) е номинирана в Конкурс за нова пиеса на НБУ (2021).[17]
  • Пиесата и́ „Между ударите“ (2004) е номинирана в конкурс „Нова българска драма“ (2004) и реализирана на сцената на Чешки културен център [18].

Със свои доклади е участвала в национални и международни научни конференции. Публикувала е в специализирани издания за театър, литература и наука, сред които сп. АРТизанин, сп. „Театър“, Литературен вестник[19], сп. „Море“ и др.

Кариера на озвучаваща актриса[редактиране | редактиране на кода]

От 1999 г. се занимава с озвучаване на филми и сериали. Тя озвучава Брук Дейвис в „Самотно дърво на хълма“, Марта Кент и Клои Съливан в „Смолвил“ и Кейт Остин в пети и шести сезон на „Изгубени“ в дублажа на Александра Аудио. Други сериали с нейно участие са „Страсти под слънцето“ и „Инспектори“.

Други дейности[редактиране | редактиране на кода]

От февруари 2020 до април 2023 г. е редактор в Андарта Студио.

През лятото на 2019 г. работи в Зала „История на книгата“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“[20]. Била е режисьор и е записала аудиокниги в Storytel Bulgaria [21] (2017 – 2019).

Създава стандарт и води курс „Писателят като Актьор“ по творческо писане и актьорско майсторство в МОНТФИЗ[22](2011 – 2015). Преподавала е актьорско майсторство и в Училище за таланти (2016 – 2020)

Била е експерт „Връзки с обществеността“ в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (2015 – 2016).

Член е на САБ и Театераутор.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • I награда в българската секция на V Международен конкурс за хайку "Мая Любенова" (2024)
  • I награда в раздел хайку от XX Международен фестивал „Мелнишки вечери на поезията“ (2019)
  • Плакет за драматургия от Националния литературен конкурс „Димитър Димов“ (2016)
  • II и III награди от XIX Международен конкурс за хайку „Кусамакура“, Япония, (2014)
  • Номинация „Константин Кисимов“ за млада актриса (1995)
  • Почетна значка „Отличник“ на Министество на културата (1989)

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Мая Кисьова има син, Рафаил Георгиев, скулптор.[23]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Мая Кисьова // liternet.bg. Посетен на 23 май 2022.
  2. ↑ Департамент Нова българистика. Докторанти // Нов български университет. Посетен на 23 май 2022.
  3. ↑ „ПО-СИЛНАТА” ОТ ОГУСТ СТРИНДБЕРГ Quart d´heureза Сири // theatremagazine.wordpress.com. Посетен на 1 юни 2022.
  4. ↑ Дичева, Светлана. Зрители преживяха текстове от книгата "Театър от пясък" и в пърфоманс // БНР, 12 март 2021. Посетен на 22 май 2022.
  5. ↑ Организаторите. "Мигове и Маски - авторско мултимедийно хайку шоу на Мая Кисьова // Kulturni-novini.info. 14 април 2022. Посетен на 23 май 2022.
  6. ↑ Безопасни игли. Мултимедиен спектакъл 105 хайку от Петър Чухов // Sfumato.info. Посетен на 22 май 2022.
  7. ↑ Shakespeare Sonnet 128 Thomas Morley It was a Lover and his Lass // YouTube. Посетен на 1 юни 2022.
  8. ↑ Александров, Александър. Мая Кисьова в спектакъла „Шекспирови сонети и сезони“ // Kafene.bg, 9 юни 2014. Посетен на 1 юни 2022.
  9. ↑ „ШЕКСПИРОВИ СОНЕТИ В СЕЗОНИ“ – 2016 г. // rayon-oborishte.bg. Посетен на 1 юни 2022.
  10. ↑ Мая Кисьова // iztok-zapad.eu. Посетен на 23 май 2022.
  11. ↑ Книгата на Мая Кисьова „Театър от пясък“ // БНТ. Посетен на 23 май 2022.
  12. ↑ Рангелова, Стефка. В Международния ден на театъра - поредно издание на Клуб "Писмена" // nationallibrary.bg. Посетен на 23 май 2022.
  13. ↑ Димов, Антоний. С Мая Кисьова за книгата с драматургия "Две пиеси" // БНР Шумен. Посетен на 1 юни 2022.
  14. ↑ Димов, Антоний. МАЯ КИСЬОВА ПРЕДСТАВЯ ДВУЕЗИЧНАТА СИ КНИГА С ХАЙКУ "МАЙСКА УТРИН" В РАЗГРАД // БНР Шумен. Посетен на 1 юни 2022.
  15. ↑ Мая Кисьова: Самоопознавайте се, обичайте се, поощрявайте се // Az-jenata.bg. Посетен на 1 юни 2022.
  16. ↑ Gener, Randy. MAYA KISYOVA // https://cultureofoneworld.org/. Посетен на 23 май 2022.
  17. ↑ Приключи първата фаза на петото издание на Конкурс за нова пиеса на НБУ на тема „Свободата“ // kulturni-novini.info. Посетен на 23 май 2022.
  18. ↑ МЛАДИ ПИСАТЕЛИ, ВДЪХНОВЕНИ ОТ ЯНА ЯЗОВА, ГОСТУВАХА НА КЛУБ „ПИСМЕНА” // nationallibrary.bg. Посетен на 1 юни 2022.
  19. ↑ Мая Кисьова [Поздрави на Дикенс] // itvestnik.wordpress.com. Посетен на 23 май 2022.
  20. ↑ ТЕАТЪР ЗА ДЕЦА В БИБЛИОТЕКАТА // nationallibrary.bg. Посетен на 1 юни 2022.
  21. ↑ Storytel.com
  22. ↑ Мая Кисьова // montfiz.com. Посетен на 23 май 2022.
  23. ↑ rafailgeorgiev.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство“          Портал „България“         Портал „България“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мая_Кисьова&oldid=12204312“.