Миклашив
| Миклашѝв | |
| — село — | |
  Миклашѝв  Миклашѝв | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Сумска област |
| Район | Лвовски район |
| Община | Подберизцивска селска община |
| Площ | 2,22 km² |
| Надм. височина | 246 m |
| Население | 1029 души (2001) 464 души/km² |
| Основаване | 1409 |
| КАТОТТГ | UA46060350050023788 |
| Пощенски код | 81140 |
| Телефонен код | +380 3230 |
| МПС код | BC, НС / 14 |
| Часова зона | UTC+2:00, лятото: UTC+3:00 |
| Миклашѝв в Общомедия | |
Миклашѝв (на украински: Миклашів, на руски: Миклашeв; на полски: Miklaszow) e село в Подберизцивска селска община в Лвовски район на Лвовска област в Украйна.
Идентификационният код на селото според въведеният през 2020 г. Кодификатор на административно-териториалните единици и територии на териториалните общини (КАТОТТГ) е: UA46060350050023788.[1]
Според Преброяването на населението в Украйна от 2001 г. населението възлиза на 1029 души.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Първото писмено упоменаване на селото е от 1409 година.[3]
В данъчния регистър от 1515 г. в селото са документирани свещеник (следователно тогава вече е имало църква), мелница, 4 кръчми и 10 лана (около 250 хектара) обработваема земя.[4]
Според някои източници, благородническият род Миклашевски вероятно произлиза от село Миклашев.[Бележка 1][5][6]
Населението към 1968 г. е 1170 души.[3]
До 2017 г. селото е административен център на Миклашивския селски съвет (община).[7] През март 2017 г. в хода на териториално-административната реформа в Украйна се взема решение да се създаде нова „селска обединена териториална община“ – Подберизцивска селска община – с административен център село Пидберизци.[7]
Известни жители[редактиране | редактиране на кода]
Родени в селото[редактиране | редактиране на кода]
- Йосифа (Витер) — майка-игуменка на Якторивския манастир на сестрите-студитки (1932—1939 г.), подземен манастир в град Скалат (1956—1988 г.). Тя е първата украинка, призната за „Праведник на народите“ за спасяването на еврейски деца по време на Холокоста (1976 г.).
- Богдан Васильович Попович — украински скулптор.
Починали в селото[редактиране | редактиране на кода]
- Олга Михайловна Рошкевич — преводач, събирач на фолклор.
.jpg)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Sulimierski, Filip, Chlebowski, Bronisław, Walewski, Władysław. Słownik geograficzny Królestwa Polskiego i innych krajów słowiańskich. Warszawa, Wyłącznym Nakładem Władysława Walewskiego, Druk „Wieku”, 1885. str. 396-397. Посетен на 2024-02-09. (на полски)
- Маланчук, В. Ю., Chlebowski, Bronisław, Walewski, Władysław. Історія міст і сіл Української РСР. Т. Львівська область. Київ, Інститут історії АН УРСР; Харкiвська книжкова фабрика iм. М.В. Фрунзе, 1968. с. 602. Посетен на 2024-02-09. (на украински)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ По принцип наставката -ски в имената обозначава местопроизхода; например – Климент Охридски (от Охрид), Софроний Врачански (от Враца), Константин Преславски (от Преслав), Симеон Сакскобургготски (от Саксония-Кобург-Гота).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Децентралізація. село Миклашів // Архивиран от оригинала на 2024-02-09. Посетен на 2024-02-09. (на украински)
- ↑ Number of actual population in rural areas, Lvivska oblast (persons) by Region and Year // Державна служба статистики України. Архивиран от оригинала на 2024-02-09. Посетен на 2024-02-09. (на английски)[неработеща препратка]
- ↑ а б Маланчук, В. Ю., Chlebowski, Bronisław, Walewski, Władysław. Історія міст і сіл Української РСР. Т. Львівська область. Київ, Інститут історії АН УРСР; Харкiвська книжкова фабрика iм. М.В. Фрунзе, 1968. с. 602. Посетен на 2024-02-09. (на украински)
- ↑ Jabłonowski, Aleksander. 3. Terra Leopoliensis // Polska XVI wieku pod względem geograficzno-statystycznym. Т. TOM VII. Część 1-sza: ZIEMIE RUSKIE. RUŚ CZERWONA. Warszawa, Główny skład u Gebethnera i Wolffa, 1902. Miklaszow. str. 152. Посетен на 2024-02-09. (на полски)
- ↑ Малик, Євген Іванович. Герби роду Миклашевських // Місто Ярославни 11 (3). Управління культури і туризму Сумської обласної державної адміністрації, травень–червень 2012. с. 5. Архивиран от оригинала на 2022-06-09.
- ↑ Павленко, Сергій. 1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706) // Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники. Київ, КМ Академія, 2004. ISBN 966-518-259-5. с. 53. Посетен на 2024-02-04. (на украински)
- ↑ а б ЛОДА погодила утворення чотирьох нових об’єднаних громад // Децентралізація. 2017-03-16. Архивиран от оригинала на 2024-02-09. Посетен на 2024-02-09. (на украински)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Миклашів“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |