Милан Асадуров е български писател, книгоиздател и преводач на научна фантастика. През 1979 създава и става първият отговорен редактор на фантастичната Поредица „Библиотека Галактика“. Превежда няколко книги на Братя Стругацки („Пикник край пътя“, „Бръмбар в мравуняка“, „Вълните усмиряват вятъра“, „Времето на дъжда“, „Обреченият град“, „Приказка за Тройката“). Редактор е на алманаха „Фар“ и на научно-популярната поредица на варненското издателство „Нептун“, където издава книги на Тур Хейердал, Жак-Ив Кусто. През 1982 г. заедно с фотографа Ангел Златанов пътешества от Крапец до Ахтопол и написва цикъла от 12 статии за историята на „Фаровете по българския черноморски бряг“. Бил е главен редактор на списание „Корабостроене и корабоплаване“ и директор на издателските къщи „Галактика“ и „Сталкер“. От края на 90-те години пише няколко собствени книги, превежда Даниил Хармс („Случки“[1]) и Лев Гумильов („Етногенезисът и биосферата на Земята“)[2]. Редактор е на първия и единствен фотоалбум за растителния и животинския свят в Черно море, дело на подводния фотограф Любомир Клисуров [3] - „Черно море под водата“ (2008).
- „Няма хък-мък“ (1997)[4]
- „Втората библиотека“ (1998)[5]
- „Речник на Нищото“ (1998)[6]
- „Мистерии“ (1999)[7]
- „Фаровете по българския черноморски бряг“ (1982-2007)[8]
- „61 или CV под формата на илюстровано/черно-бяло/бурно обяснение в любов към книгите, филмите, картините, фотографията, фаровете и джаза, а защо не и любовните забежки на един пристрастен читател, зрител и слушател под формата на Curriculum Vitae“ (2011)[9]
