Милан Атанасов
| Милан Атанасов | |
| български офицер | |
| Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
Милан Атанасов Атанасов (среща се и като Михаил) е български офицер, полковник, помощник-началник на Цензурната секция през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Милан Атанасов е роден на 27 май 1879 г. в София. На 5 септември 1895 постъпва на военна служба, и през 1900 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, като през 1900 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 1-ви пехотен софийски полк. На 2 август 1903 г. е произведен в чин поручик. През 1903 г., като поручик от 1-ви пехотен софийски полк е командирован за обучение в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1906 г.[1] През 1908 в чин капитан.
През 1900 г. е служи в 24-ти пехотен черноморски полк, а от 1911 г. е помощник-началник на информационно-цензурната секция в Щаба на войската, на която длъжност е и през Балканските войни (1912 – 1913). С преместването на Щаба на действащата армия от София в Стара Загора, Цензурната секция се разделя на две групи – Софийска и Старозагорска, като за началник на Софийската първоначално е назначен проф. Беньо Цонев, който по-късно е заменен от капитан Атанасов.[2] На 18 май 1913 г. е произведен в чин майор, а през 1915 г. е През 1915 г. е офицер за поръчки в щаба на 4-та пехотна преславска дивизия.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Атанасов служи първоначално като началник-щаб на 3-та бригада от 4-та пехотна преславска дивизия, а по-късно е началник-щаб на самата дивизия. На 10 октомври 1916 г., е произведен в чин подполковник. През 1918 г. е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас, която степен е потвърдена от заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната.[3][4]
След края на войната на 1 април 1919 г. е произведен в чин полковник.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1900)
- Поручик (2 август 1903)
- Капитан (1908)
- Майор (18 май 1913)
- Подполковник (10 октомври 1916)
- Полковник (1 април 1919)
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1900)
- Николаевска генералщабна академия (1903 – 1906)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас (1918, 1921)
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен на военна лента
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Танчев, с. 42 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 84; ВИ, № 88, 6 септември 1903; № 65, 24 юни 1906; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 227)
- ↑ Шипчанов, с. 25
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 149
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 227 – 228
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491.
- Шипчанов, Иван. Вестители на бойна слава. София, Военно издателство, 1983.
