Михаил Македонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Македонски
български просветен и обществен деец
Роден
Починал
5 май 1937 г. (82 г.)
Народен представител в:
IV ОНС   IX ОНС   
Михаил Македонски в Общомедия

Михаил Иванов Македонски е български просветен и обществен деец, участник в националноосвободителното движение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Крива паланка, тогава в Османската империя, в семейството на свещеник. Учи в родния си град, след което работи като учител в Кнежа (1875 - 1876) и Оряхово (около 1876). Заради будителско-журналистическата си и революционна дейност е преследван и затварян от османските власти. След избухването на Руско-турската война в 1877 година се поставя в услуга на Руската армия.

Титулна страница на спомените на Михаил Македонски

След Освобождението отново е учител в Кнежа (1878–1879, 1882–1884). След това заема редица административни длъжности: председател на Окръжната постоянна комисия в Оряхово, окръжен управител в Хасково, Враца, Плевен и Кюстендил.[1] Работи и като училищен инспектор.

Избран е за депутат в Четвъртото и Деветото обикновено народно събрание.[2]

След включването на България в Първата световна война в 1915 година и освобождението на родния му град е кмет на Крива паланка (1916 – 1918).

Автор е на спомени, издадени от Кривопаланечкото благотворително братство, и други съчинения.

Умира в София на 5 май 1937 година.[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. История // Министерство на вътрешните работи. Областна дирекция на МВР - Враца. Архивиран от оригинала на 2020-09-21. Посетен на 4 февруари 2023 г.
  2. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 388.