Модул (теория на пръстените)
В теория на пръстените модул над пръстен
или
-модул представлява удобно обобщение на понятието линейно пространство (от линейната алгебра) и абелова група (от теория на групите). Модулите намират широка употреба в комутативната алгебра, хомологичната алгебра и теория на представянията.
Формални определения[редактиране]
Нека
е комутативен пръстен с единица
(елементите на
наричаме скалари) и
е абелева група с адитивен запис (приемаме действието в групата за събиране '+').
ще наричаме
-модул, ако на всеки елемент
и на всеки елемент
се съпоставя елемент
(скаларно умножение), като са налице следните аксиоми
:



.
Лесно се забелязва, че разликата с аксиомите за линейно пространство над поле се състои във възможността скаларите да лежат в пръстен, който, в общия случай, не е поле.
Ако
не е комутативен, може да се въведат ляв и десен R-модул (съответно
и
), където скаларното умножение ще действа от ляво, съответно дясно.
Подмодул на
ще наричаме всяка подгрупа
на
, затворена относно скаларното умножение.
Анулатор на
ще наричаме множеството
.
Примери[редактиране]
- Всяко линейно пространство над поле е модул над това поле.
- Всяка абелева група е
-модул. - Всеки идеал и всеки факторпръстен, на даден пръстен
, е
-модул. - Множеството от всички векторни полета върху гладкото многообразие
образува модул над
(пръстена на гладките функции действащи от
върху
).
Видове модули[редактиране]
- Свободен модул е директна сума
на n копия на
. - Цикличен модул е модул породен от един елемент.
- Крайнопороден модул е модул, в който всеки елемент може да се представи във вида
. Един модул е крайнопороден тогава и само тогава, когато е изоморфен на фактормодул на свободния модул
,
. - Точен модул е модул, за който
. - Прост модул (или неприводим модул) е ненулев модул, който няма подмодули различни от нулевия и самия себе си.



.
-модул.
образува модул над
(пръстена на 
на n копия на
. Един модул е крайнопороден тогава и само тогава, когато е
,
.
.