Морини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Морините са едно от племената от групата на белгите по време на Римската империя. За техния език е известно много малко, докато за един от градовете им, дн. Булон сюр мер, се знае, че по-късно е наричан Бонония (от Зосим) и Бонен - през Средновековието. Зосим споменава долногерманското име на града, Bononia germanorum. Техният селищен център по време на Римската империя е Тарвана или Тервана (съвременният град Теруан (Терваан на холандски) в северна Франция). Тер е днешната холадска дума за „при, край“, вана вероятно е старото име на местната река, наричана днес Малък Лис, приток на Шелда.

Заедно с менапиите, морините са споменати в Записки за Галската война на Юлий Цезар.[1]

Етимология[редактиране | edit source]

Името на племето произлиза от протоиндоевропейската дума mor-i,[2] която означава „море“, или „езеро“. Думата се появява в повечето протоиндоевропейски езици като mori или mari (виж Арморика). Протофламандската дума за полдер е moer (мн.ч.: moeren). Част от граничната област между Франция и Белгия днес е наричана Les Moëres (на френски) или De Moeren (на фламандски). Името морини вероятно се отнася за солените тресавища в района, а не за самото море. Окончанието „-ин“ в морини най-вероятно е немска форма за мн. число (подобна на староанглийската). На съвременен език морини би означавало „хората от полдерите“.

Местоположение[редактиране | edit source]

Племето обитава низините и крайбрежието на Северно море, в района на Фландрия (по-точно днешната провинция Западна Фландрия в Белгия и департаментите Нор и Па дьо Кале в най-северната част на Франция). Думата „Фландрия“ (Flanders) е съкратена форма от „залети земи“ (flooded lands) и се отнася за северната част на територията на морините.

Култура[редактиране | edit source]

Племето строи къщите си на самия бряг на полдерите, култивирани земи, постепенно отводнявани за нуждите на увеличаващото се земеделие, както и на изкуствени хълмове, наричани „пол“ или „терп“ (pol, terp), издигнати в самите полдери. Все още могат да се видят останки от тези хълмове, както и от диги и дренажи, например в природния резерват "Uitkerkse Polder".[3] Морините са добри земеделци, тъй като полдерите са доста плодородни и търгуват с други племена, като бритите от Кент и батавите от земите на дн. Холандия.

История[редактиране | edit source]

Цезар силно се е интересувал от тази част на територията на морините, сега известна като региона на Кале, от която преминаването на протока до Британия е най-кратко.[4] Той дава някои доста интересни детайли: Територията им включва няколко административни района („паги“, на латински: pagus), които очевидно могат да взимат собствени решения.[5] Морините имат няколко пристанища, като Порт Иций (на латински: Portus Itius), който вероятно е днешния град Булон сюр мер, е само едно от тях.[6][7] В същото време, Цезар възнамерява да вдъхне голям страх на северните морини, за да не го атакуват.[8] Територията на племето, както и тази на менапиите, e добре защитена от мочурища и гори и неподходяща за римската тактика. Опасностите надминават облагите от покоряването на тези, икономически не толкова изгодни, райони. Морините се оттеглят в или зад мочурищата, където са недостижими за римската армия. Тази тактика е успешна през 56 г. пр.н.е., когато есента се оказва доста влажна. На следващата година обаче, която е доста по-сушава, тактиката се проваля.[9] През 55 г. пр.н.е. Тит Лабиен засилва римския контрол върху стратегически по-важната западна част от територията на племето.[10] На следващата година, Цезар оставя за презимуване в района един легион, воден от легата Кай Фабий.[11] През 53 г. пр.н.е. морините се съюзяват най-вероятно с менапиите, под ръководството на Атребат Комий.[12] По време на голямото галско въстание, водено от Верцингеторикс, племето изпраща контингент от около 5000 (или 7000) души към подкреплението, което трябва да освободи обсадената Алезия.[13] Морините би трябвало да са участвали, заедно с други крайбрежни племена (лексовии, намнити, амбилиати, диаблинти и менапии) и племена от Британия, и във въстанието на венетите.[14] На теория, посочените племена участват в търговията с южна Британия - дейност, която иска самия Цезар. Въпреки, че римляните побеждават морините, те успяват да завладеят само част от територията им - около дн. град Кале. Останалите земи са присъединени от император Август между 33 и 23 г. пр.н.е. и териториите на племето стават част от римската провинция Галия Белгика.

Морините са покръстени в християнството от св. Викторик, св. Фулциан и св. Гентиан, а през 7 век цялата област е похристиянчена отново от св. Одомар.

Съвременните морини[редактиране | edit source]

Племето днес се е запазило в жителите на съвременната белгийска провинция Западна Фландрия, която съответства доста точно на земите на морините. Хората в провинцията говорят отделен и труден диалект (т.н. западнофламандски език, на нидерландски: West-Vlaams) на холандския език. Според Стивън Опенхаймер, техният генетичен код на практика е идентичен с този на жителите на Кент в югоизточна Британия.[15]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Юлий Цезар. Записки за Галската война
  2. Etymologisch Woordenboek van het Nederlands - (Ke-R)
  3. Природен резерват "Uitkerkse Polder"
  4. Цезар. Записки за Галската война. IV.21.3. (Преди това Цезар е знаел само за преминаване на пролива от областта на венетите.)
  5. Цезар. Записки за Галската война. IV.22.1, 5. („Очевидно“ за Цезар, защото изглежда той първоначално и твърде лесно смята, че всички морини са зависими от него, с изключение на няколко паги. Последният абзац на IV-та книга показва, че това е било заблуда.)
  6. Цезар. Записки за Галската война. V. 2.3
  7. Страбон. География. IV.5.2
  8. Цезар. Записки за Галската война. IV.22
  9. Цезар. Записки за Галската война. III.28-29 и IV.38. (В кн.III Цезар пише за „безкрайни гори и мочурища“, а в кн.IV отбелязва, че морините са се оттеглили в мочурищата, а менапиите - в горите. (IV 38.2-3)
  10. Цезар. Записки за Галската война. IV.38.1-2
  11. Цезар. Записки за Галската война. V.24.2
  12. Цезар. Записки за Галската война. VI.8.4 и VII.76.2
  13. Цезар. Записки за Галската война. VII.75.3
  14. Цезар. Записки за Галската война. III.9.10
  15. Stephen Oppenheimer. The Origin of the British (2006)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Morini“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.