Морски орел
| Морски орел | ||||||||||||||||||||||
 Haliaeetus albicilla |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
 Уязвим[2] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Haliaeetus albicillaLinnaeus, 1758 |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
|
район на гнездене — |
||||||||||||||||||||||
| Подвидове | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
Морският орел (Haliaeetus albicilla) е едра дневна граблива птица срещаща се и в България.
Съдържание |
Физическа характеристика [редактиране]
- Дължина на тялото - 80-100 см.
- Размах на крилете - 210-265 см.
- Тегло - 3,6-6,8 кг.
Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с почти черни крила; главата и шията са белезникави; клюнът е масивен, жълт, на върха силно извит надолу; опашката е къса, заоблена и бяла. Младите птици са по-тъмно оцветени,с тъмни опашки и черен клюн. Задния ръб на крилата е дъговидно извит и назъбен; главата силно източена напред.
Разпространение и местообитание [редактиране]
Среща се в Европа (включително България) и Азия, от тундрата до пустинните области, на територия с ширина около 3000 км. Има малка популация на югозападното крайбрежие на о. Гренландия[3].
Обитава райони около реки, езера и морски басейни и океани, богати на храна (риба и водолюбиви птици), с високи дървета. През есенно-зимния период се среща и край изкуствени водоеми – язовири, рибарници и други.
Начин на живот и хранене [редактиране]
Териториални птици, младите са скитащи, но между петата и десетата година се установяват на определено място. Ловува на сушата и водата може да залови и вдигне във въздуха риба или друга плячка с тегло до 8 кг.[3] Плячка на морския орел стават предимно едри риби, гъски, лебеди, жерави, патици, зайцевидни, малките на тюлените. Понякога отнема плячката на орела рибар и други рибоядни птици. Преследва и гмуркащи се под водата птици.
Размножаване [редактиране]
- Гнездо — двойката винаги има няколко на територията си, като всяка година ремонира и използва някое от тях. Едно достатъчно старо гнездо, може да достигне 5 м височина и 2 м диаметър. Намира се в короната на някое подходящо дърво или на скален корниз.
- Яйца - 2 (много рядко 3) броя, бели на цвят, с дължина 75 мм.
- Мътене — трае 35-42 дни. Женската мъти по-голямата част от времето, но периодично е сменяна от мъжкия. Малкото напуска гнездото на около 70-90 дневна възраст.
- Отглежда едно люпило годишно.
- Моногамни птици, особено в гнездовата си територия.
- Полова зрялост настъпва на петата година и на десетата окончателно добива външния вид и оперение на възрастна птица.
Природозащитен статут [редактиране]
- Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC)[4]
Европейската популация в последните години достига 5000 - 6000 двойки. В западна Европа е практически изчезнал, въпреки непрестанните опити за реаклиматизацията му. Основни заплахи за морския орел са загубата на местообитания, причинена от пресушаването на влажни зони и индустриализация, човешкото безпокойство, използването на отровни примамки и др.
На територията на България изключително рядък и защитен от закона вид.
Бележки [редактиране]
- ↑ ((en)) BirdLife International. {{{title}}}. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на {{{downloaded}}}.
- ↑ Червена книга на Република България. Морски орел. Посетен на 04 март 2012
- ↑ а б Зауэр, Фридер. 2002. Птицы — обитатели озер, болот и рек. Астрель, Москва, ISBN 5-17-011412-5, ISBN 5-271-03190-X, стр. 150
- ↑ BirdLife International 2005. Haliaeetus albicilla. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 23 юли 2008.
