Морски орел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Морски орел
Seeadler-022.jpg
Haliaeetus albicilla
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Accipitridae Ястребови
род: Haliaeetus Морски орли
вид: H. albicilla Морски орел
Научно наименование
Уикивидове Haliaeetus albicilla
Linnaeus, 1758
Разпространение
Haliaeetus albicilla dis.PNG

район на гнездене —     
район на зимуване —     
район на уседнал живот —     

Подвидове
  • H. a. albicilla
  • H. a. groenlandicus

Морският орел (Haliaeetus albicilla) е едра дневна граблива птица срещаща се и в България.

Физическа характеристика[редактиране | edit source]

  • Дължина на тялото - 80-100 см.
  • Размах на крилете - 210-265 см.
  • Тегло - 3,6-6,8 кг.

Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с почти черни крила; главата и шията са белезникави; клюнът е масивен, жълт, на върха силно извит надолу; опашката е къса, заоблена и бяла. Младите птици са по-тъмно оцветени,с тъмни опашки и черен клюн. Задния ръб на крилата е дъговидно извит и назъбен; главата силно източена напред.

Разпространение и местообитание[редактиране | edit source]

Среща се в Европа (включително България) и Азия, от тундрата до пустинните области, на територия с ширина около 3000 км. Има малка популация на югозападното крайбрежие на о. Гренландия[3].

Обитава райони около реки, езера и морски басейни и океани, богати на храна (риба и водолюбиви птици), с високи дървета. През есенно-зимния период се среща и край изкуствени водоеми – язовири, рибарници и други.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Морски орел в полет

Териториални птици, младите са скитащи, но между петата и десетата година се установяват на определено място. Ловува на сушата и водата може да залови и вдигне във въздуха риба или друга плячка с тегло до 8 кг.[3] Плячка на морския орел стават предимно едри риби, гъски, лебеди, жерави, патици, зайцевидни, малките на тюлените. Понякога отнема плячката на орела рибар и други рибоядни птици. Преследва и гмуркащи се под водата птици.

Размножаване[редактиране | edit source]

Гнездо в Северна Норвегия
Млад орел пред първо излитане от гнездото
  • Гнездо — двойката винаги има няколко на територията си, като всяка година ремонира и използва някое от тях. Едно достатъчно старо гнездо, може да достигне 5 м височина и 2 м диаметър. Намира се в короната на някое подходящо дърво или на скален корниз.
  • Яйца - 2 (много рядко 3) броя, бели на цвят, с дължина 75 мм.
  • Мътене — трае 35-42 дни. Женската мъти по-голямата част от времето, но периодично е сменяна от мъжкия. Малкото напуска гнездото на около 70-90 дневна възраст.
  • Отглежда едно люпило годишно.
  • Моногамни птици, особено в гнездовата си територия.
  • Полова зрялост настъпва на петата година и на десетата окончателно добива външния вид и оперение на възрастна птица.

Природозащитен статут[редактиране | edit source]

Европейската популация в последните години достига 5000 - 6000 двойки. В западна Европа е практически изчезнал, въпреки непрестанните опити за реаклиматизацията му. Основни заплахи за морския орел са загубата на местообитания, причинена от пресушаването на влажни зони и индустриализация, човешкото безпокойство, използването на отровни примамки и др.

На територията на България изключително рядък и защитен от закона вид.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Haliaeetus albicilla'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2010.4. International Union for Conservation of Nature, 2009. Посетен на 2011-05-31.
  2. Червена книга на Република България. Морски орел. Посетен на 04 март 2012
  3. а б Зауэр, Фридер. 2002. Птицы — обитатели озер, болот и рек. Астрель, Москва, ISBN 5-17-011412-5, ISBN 5-271-03190-X, стр. 150
  4. BirdLife International 2005. Haliaeetus albicilla. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 23 юли 2008.