Нийл Йънг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нийл Йънг
канадски музикант
Нийл Йънг 
Роден: 12 ноември 1945 г. (1945-11-12) (68 г.)
Торонто, Канада

Нийл Пърсивал Йънг (на английски: Neil Percival Young) е канадски музикант, автор на песни и режисьор. Музикалната му кариера започва през 1960 година, като освен соловите изпълнения и тези, съвместни с групата Крейзи Хорс, той участва и в голям брой групи - Джейдс (1960-1961), Бъфало Спрингфийлд (1966-1968), Кросби, Стилс, Неш енд Йънг (от 1968), Дъкс (1977) и други. До средата на 2008 година броят на продадените от него албуми е около 79 милиона.[1]

Песните на Нийл Йънг се отличават със дълбоко личните си текстове, особената китара и характерния му фалцетен тенор. Той си акомпанира на няколко различни инструмента, включително пиано и хармоника, но най-запомнящи се са изпълненията му на акустична китара и солата на електрическа китара. Макар че в хода на кариерата си експериментира в различни стилове, сред които суинг, джаз, рокабили, блус и електронна музика, той е най-известен със своите фолк рок („Heart of Gold“, „Harvest Moon“, „Old Man“) и хард рок песни („Cinnamon Girl“, „Rockin' in the Free World“, „Hey Hey, My My (Into the Black)“). През последните години той възприема елементи от по-нови стилове, като индъстриъл, алтернативно кънтри и гръндж. Влиянието на Йънг върху последния стил му е спечелило прозвището „кръстник на грънджа“.

Използвайки псевдонима Бърнард Шейки (на английски: Bernard Shakey), Нийл Йънг режисира няколко филма, сред които „Journey Through the Past“ (1973), „Rust Never Sleeps“ (1979), „Human Highway“ (1982), „Greendale“ (2003) и „CSNY Déjà Vu“ (2008). Нийл Йънг е и известен привърженик на защитата на природата и на дребните фермери, като през 1985 година е сред учредителите на Фарм Ейд.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Нийл Йънг е роден в Торонто през 1945 година в семейството на Скот Йънг, спортен журналист и писател, и Една Рагланд. Родителите му се преместват в Торонто от Уинипег преди неговото раждане. Първите си години Нийл Йънг прекарва в Пикъринг, предградие на Торонто, и в селото Омеми, на 130 km североизточно от града. Още като малък се установява, че е болен от диабет,[2] а заболяване от полиомиелит на шестгодишна възраст отслабва лявата част на тялото му.

Когато Нийл Йънг е на 12 години, родителите му се развеждат и той се връща с майка си във Уинипег. Двамата се установяват в работническото предградие Форт Руж, където Нийл Йънг учи в училището „Ърл Грей“. Там основава първата си група Джейдс и се запознава с Кен Коблън, с когото по-късно свири в групата Скуайърс.

Докато учи в гимназията „Келвин“ в Уинипег, Нийл Йънг участва в няколко инструментални рок групи. Първата му трайна група, Скуайърс, достига местна известност с песента „The Sultan“. Йънг напуска училище[3] и свири във Форт Уилям, където групата прави записи с местен продуцент. По това време той се запознава със Стивън Стилс и Ранди Бачман.

След като напуска Скуайърс, Нийл Йънг свири във фолк клубове в Уинипег, където се запознава с Джони Мичъл.[4] Там създава някои от най-ранните си известни фолк песни, като „Sugar Mountain“, в отговор на която Мичъл пише „The Circle Game“.[5]

През 1965 година Йънг обикаля Канада като солов изпълнител. На следващата година в Торонто се включва във водената от Рик Джеймс ритъм енд блус група Майна Бърдс. Те успяват да сключат договор с компанията Мотаун, но по време на записите на първия им албум Джеймс е арестуван като дезертьор.[6] С това групата се разпада и Йънг и басистът Брус Палмър се преместват в Лос Анджелис. До 1970 година, когато получава зелена карта, Нийл Йънг пребивава в Съединените щати нелегално.[7]

Бъфало Спрингфийлд[редактиране | edit source]

Крейзи Хорс и Кросби, Стилс, Неш и Йънг[редактиране | edit source]

„Ditch Trilogy“[редактиране | edit source]

Краят на 70-те години[редактиране | edit source]

Експерименти през 80-те години[редактиране | edit source]

90-те години[редактиране | edit source]

Началото на 21 век[редактиране | edit source]

Дискография[редактиране | edit source]

  • „Neil Young“ (1968)
  • „Everybody Knows This Is Nowhere“ (1969; с Крейзи Хорс)
  • „After the Gold Rush“ (1970)
  • „Harvest“ (1972)
  • „Time Fades Away“ (1973)
  • „On the Beach“ (1974)
  • „Tonight's the Night“ (1975)
  • „Zuma“ (1975; с Крейзи Хорс)
  • „American Stars 'N Bars“ (1977)
  • „Comes a Time“ (1978)
  • „Rust Never Sleeps“ (1979; с Крейзи Хорс)
  • „Hawks & Doves“ (1980)
  • „Re-ac-tor“ (1981; с Крейзи Хорс)
  • „Trans“ (1982)
  • „Everybody's Rockin'“ (1983; с Шокинг Пинкс)
  • „Old Ways“ (1985)
  • „Landing on Water“ (1986)
  • „Life“ (1987; с Крейзи Хорс)
  • „This Note's for You“ (1988; с Блуноутс)
  • „Eldorado“ (1989; с Рестлес)
  • „Freedom“ (1989)
  • „Ragged Glory“ (1990; с Крейзи Хорс)
  • „Harvest Moon“ (1992)
  • „Sleeps with Angels“ (1994; с Крейзи Хорс)
  • „Mirror Ball“ (1995; с Пърл Джем)
  • „Broken Arrow“ (1996; с Крейзи Хорс)
  • „Silver & Gold“ (2000)
  • „Are You Passionate?“ (2002; с Букър Ти и Ем Джис)
  • „Greendale“ (2003; с Крейзи Хорс)
  • „Prairie Wind“ (2005)
  • „Living with War“ (2006)
  • „Living with War: In the Beginning“ (2006)
  • „Chrome Dreams II“ (2007)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Neil Young Worldwide Album Sales Estimates. // June 14, 2008. Посетен на 2009-04-08.
  2. Neil Young Biography - Discography, Music, Lyrics, Album, CD, Career, Famous Works, and Awards
  3. McDonough, Jimmy (2002) p. 103
  4. McDonough, Jimmy (2002) p. 96
  5. Neil Young Collaborations. // Thrasher's Wheat. Посетен на 2009-05-09.
  6. McDonough, Jimmy (2002) p. 139
  7. The Rolling Stone Interview: Neil Young: Rolling Stone