Норбертински орден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Норбертински орден
Shield of the Premonstratensians.jpg
Пълно име Орден на регулярните каноници-премонстранти
Латинско име Candidus et Canonicus Ordo Praemonstratensis
Съкратено име OPraem
Църква Католическа църква
Основател Свети Норберт Ксантенски
Дата на основаване 1120 г.
Дата на утвърждаване 1126 г.
Численост 1209 (2010)
Съвременен статут действащ
Сайт [1]
Абатство Премонтре. XVII век

Премонстра́нти ("Орден на регулярните каноници-премонстранти", на латински: Candidus et Canonicus Ordo Praemonstratensis, OPraem) или Норбертинци са членове на католически монашески орден, основан през 1120 г. от Свети Норберт Ксантенски в абатство Премонтре, в близост до пикардийския град Лаон. Името си орденът получава по името на абатството, където е създаден, но е известен и като норбертински орден, по името на своя основател.

История[редактиране | edit source]

Уставът на ордена е утверден през 1126 г. Премонстрантите бързо увеличават своята численост в Западна Европа, и в средата на XIV век орденът има повече от 1300 монастырями.

По време на Реформацията дейността на ордена е забранена в Германия, а по време на Френската революция — и във Франция. Всички абатства и манастири на премонстрантите са конфискувани, вкл. и абатство Премонтре. В началото на XIX век орденът е почти ликвидиран, запазени са само 8 абатства (всички в Австрия). През втората половина на XIX и в началото на XX век орденът отново е в подем - числото на абатствата му нараства до 20 в началото на XX век и до 80 в края на века.

Дейност[редактиране | edit source]

Монах-премонстрант. Гравюра от XVII век

В духовно отношение премонстрантите са близки до монасите-августинци, подобно на тях се ръководят в монашеския си живот от "Устава на Свети Августин".

През 2010 г. премонстрантите броят 1209 души, от тях 918 свещеници[1]. Орденът притежава 79 абатства, в т.ч. и женски. Абатствата са основно в Европа — в Белгия, Нидерландия, Франция, Германия, Австрия, Унгария.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Joachim Ehlers: Adlige Stiftung und persönliche Konversion. Zur Sozialgeschichte früher Prämonstratenserkonvente. In: Klaus Zernack (Hrsg.): Geschichte und Verfassungsgefüge. Frankfurter Festgabe für Walter Schlesinger. Wiesbaden 1973.
  • Ingrid Ehlers-Kisseler: Die Anfänge der Prämonstratenser im Erzbistum Köln (Rheinisches Archiv 137), Böhlau, Köln / Weimar / Wien 1997.
  • Norbert Backmund: Monasticon Praemonstratense, Tomi Primi Editio Secunda, Pars prima et Secunda, Berlin / New York 1983.
  • Charles L. Hugo: Sacri et canonici ordinis praemonstratensis annales, 2 Bde, Nancy 1734–1736, (Nachdruck Averbode 1999).
  • Wilhelm Kohl: Die frühen Prämonstratenserklöster Nordwestdeutschlands im Spannungsfeld der großen Familien. In: Lutz Fenske: Institutionen, Kultur und Gesellschaft im Mittelalter. Festschrift für Josef Fleckenstein zu seinem 65. Geburtstag. Sigmaringen 1984, S. 393–414.
  • Hildegard Kroll: Expansion und Rekrutierung der Prämonstratenser 1120–1150. In: Analecta Praemonstratensia, 54. Jg., 1978, S. 36–56.
  • Burkhard Gehle: Die Prämonstratenser in Köln und Dünnwald. Grüner, Amsterdam 1978.
  • Карсавин Л. П, Монашество в средние века. Москва, 1992.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Order of the Canons Regular of Premontre; Norbertines. Premonstratensians

Външни препратки[редактиране | edit source]