Обикновено нанду

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обикновено нанду
RheaamericanaHahn.JPG
Природозащитен статут
Status iucn3.1 NT bg.svg
Почти застрашен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Rheiformes Нандуподобни
семейство: Rheidae Нандута
род: Rhea Нанду
вид: Rhea
americana
Обикновено
нанду
Научно наименование
Уикивидове Rhea americana
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Rhea americana Distribuzione.jpg

Обикновено нанду (Rhea americana) е голяма птица от семейство Нандута, обитаваща откритите пространства на Южна Америка. Не лети, при бяг развива скорост до 60 km/h. Обикновено живее на групи от 5 до 30 птици.

Описание[редактиране | edit source]

Greater rhea in english wildlifepark arp.jpg

Дължината на възрастните птици е 127 - 140 cm, теглото достига 20 - 25 кг. и повече. Мъжките са по едри от женските. На външен вид обикновеното нанду прилича на щрауса, но за разлика от него е два пъти по-дребно и има оперение по главата и шията. Краката му са с по 3 пръста, а щраусите имат по два. Мъжките си имат харем от по няколко (до 6) женски[1]

Крилата са дълги; птицата ги използва за равновесие по време на бяг. Оперението е в кафяво-сиви тонове с различна интензивност. По правило, мъжките са по тъмни от женските. Сред птиците се срещат и албиноси - с бяло оперение и сини очи. Рулеви пера няма. Младите нанду са сиви, с тъмни надлъжни ивици. В началото на размножителния период възрастния мъжки издава дълбоки и силни звуци - «нан-ду», от който птицата е получила и своето название.

Подвидове[редактиране | edit source]

Определят се 5 подвида:

Разпространение[редактиране | edit source]

Нанду в аржентинските пампаси

Обикновеното нанду е разпространено в Аржентина, Боливия, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Населява открити пространства с висока тревна растителност и редки храсти , блатисти и пустинни ландшафти. В планините се среща до 2000 м. надм.височина. През размножителния период (пролетта и лятото) предпочита местообитания в близост до водоемите.

Неголяма популация от тези птици обитава Северна Германия след като през август 2000 г. три двойки нанду са пуснати на свобода в района на Грос Гренау (провинция Шлезвиг-Холщайн). Тези птици успешно се аклиматизират, презимуват и на следващата година дават и потомство. Впоследствие част от птиците прекосяват река Вакенитц (Wakenitz) и се установяват в провинция Мекленбург-Предна Померания. По оценки на специалисти, към края на 2008 г. общият брой на свободно живеещите нанду в Германия е околоо 100. (A. Korthals, F. Philipp).[2]

Хранене[редактиране | edit source]

Млади листа Tabebuia aurea с които се храни нанду

Нанду се храни с растителна и животинска храна : листа, коренища, семена, плодове. Нанду с удоволствие яде клубени и части от растения, които съдържат тръни. Подобно на много други видове птици,заедно с храната поглъща и малки камъни, които участват в храносмилането чрез смилане на съдържанието на стомаха.

Нанду се хранят и със насекоми - скакалци, щурци, дървеници, бръмбари и хлебарки. Понякога ловуват дребни гръбначни животни - гризачи, змии, гущери и дребни птици, по-рядко в сухия сезон ядат мъртви риби. Понякога птиците се срещат около трупове на загиналите животни, където ловят мухи.

Размножаване[редактиране | edit source]

Гнездо с яйца
Мъжки с малките

Половата зрелост настъпва в края на втората или третата година. Мъжките са полигамни. Женската снася 5 - 10 яйца в малка дупка на земята, настлана с клонки и суха растителност. Мъжкият остава в близост до гнездото през цялото време и добавя строителни материали. Няколко женски снасят в едно гнездо, като в резултат в него може да се натрупат до 80 яйца (обикновено броят на яйцата варира от 13 до 30). Яйцата са бледо-зелени, с размери 132 х 90 мм. и тегло около 600 г. Пълната грижа за потомството пада върху мъжкия, който започва да мъти 2 до 8 дни след снасянето на първото яйце. Малките се излюпват след 29 до 43 дни. Независимо че между снасянето на първото и последното яйце в гнездото често минават две седмици, всички малки се излюпват почти едновременно с разлика до 36 часа. На 3-месечна възраст младите птици достигат ръста на своите родители.

Неприятели[редактиране | edit source]

Сред хищниците, които застрашават възрастните птици могат да се отбележат само пумата и ягуарът. Понякога подивели кучета нападат младите птици, а най малките често биват нападани от сокола каракара. Гнездата на нанду пък често биват атакувани от броненосци.

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Accordi, Iury Almeida & Barcellos, André. Composição da avifauna em oito áreas úmidas da Bacia Hidrográfica do Lago Guaíba, Rio Grande do Sul // Revista Brasileira de Ornitologia. — 2006. — Т. 14. — № 2. — С. 101–115.
  • Accordi, Iury Almeida & Barcellos, André. Shyness and boldness in greater rheas Rhea americana Linnaeus (Rheiformes, Rheidae): the effects of antipredator training on the personality of the birds // Revista Brasileira de Zoologia. — 2006. — Т. 23. — № 1. — С. 202–210.
  • Schetini de Azevedo, Cristiano; Penha Tinoco, Herlandes; Bosco Ferraz, João & Young, Robert John. The fishing rhea: a new food item in the diet of wild greater rheas (Rhea americana, Rheidae, Aves) // Revista Brasileira de Ornitologia. — 2006. — Т. 14. — № 3. — С. 285-287.
  • Clements, James. The Clements Checklist of the Birds of the World (6 ed.). — Ithaca, NY: Cornell University Press, 2007. — ISBN 9780801445019 (англ.)
  • Davies, S.J.J.F. 2003. Rheas in Hutchins, Michael. 8 Birds I Tinamous and Ratites to Hoatzins // Grzimek's Animal Life Encyclopedia. — Farmington Hills, MI: Gale Group, 2003. — ISBN 0-7876-5784-0 (англ.)
  • Folch A. 1992. Family Rheidae (Rheas) in del Hoyo, J., Elliott, A., & Sargatal, J., eds. Vol. 1. // Handbook of the birds of the world. — Barcelona: Lynx Edicions, 1992. — ISBN 84-96553-42-6 (англ.)
  • Mercolli, Claudia & Yanosky, A. Alberto. Greater rhea predation in the Eastern Chaco of Argentina // Ararajuba. — 2001. — Т. 9. — № 2. — С. 139–141. (англ.)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Боев, З. 1990. Нанду. - Лов и риболов, 5: 15.
  2. По материали от международната конференция «Инвазивни видове - как се подготвяме?», състояла се през 2008 г. в Браденбургската Академия «Schloss Criewen» (Criewen, Германия)

Външни препратки[редактиране | edit source]