Обсада на Ловеч (1187)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обсада на Ловеч
Конфликт: Българо-византийски войни
Период 1187
Място Ловеч, България
Резултат Победа на българите
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNGСредновековна България Palaiologos-Dynasty-Eagle.svgВизантийска империя
Командири
Иван Асен I и Теодор-Петър Исак II Ангел
Сили
неизвестна неизвестна
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни

Обсадата на Ловеч е тримесечна българо-византийска битка през пролетта на 1187 г. Резултатът е победа за българите, мирен договор между България и Византия и признаване на възстановената Българска държава.

Обсада на Ловеч (1187)[редактиране | edit source]

Разположение на силите[редактиране | edit source]

Успешното въстание на Асеневци срещу византийското иго през 1185 г. довежда до възстановяването на Българската държава. Проблемите на Византия с кръстоносците от III- я Кръстоносен поход и с норманите забавя ромейската реакция. Императора на Византия Исак II Ангел планира поход срещу въстанниците, който да пренесе военните действия в Северна България. За целта избира направление за движение Средец - Велико Търново. Действията в Западна Стара планина са разчетени и с оглед установяване на пряка връзка с съюзния унгарски крал. Ромейската войска се съсредоточава при гр. Средец през есента на 1186 г. Поради настъпилата зима похода се отлага за пролетта на 1187 г.

Българската войска през 1186 г. е съсредоточена около столицата Велико Търново и проходите в Централна Стара планина. Откривайки съсредоточаването на ромейски сили при гр. Средец, българското командване прегрупира войската в направление на проходите на Западна Стара планина.

Битка[редактиране | edit source]

Ловешката средновековна крепост

Исак II Ангел се насочил през ранната пролет на 1187 г. към столицата Велико Търново. По пътя за настъпление достига до Ловешката средновековна крепост. Обсаждана е от византийската войска в продължение на три месеца. Опряни на крепоста и силно пресечения терен в района на гр. Ловеч българските части спират ромейското настъпление. Достига се до равновесие на силите и започват преговори за мир.

Резултати[редактиране | edit source]

Според подписания Ловешкия мирен договор между братята Асен, Петър и Исак II Ангел, византийският император снема обсадата на Ловеч и признава България в тогавашните й граници, а Асен и Петър се задължават да не нападат повече земите на империята. Като гаранция за спазването на задълженията от българска страна най-малкият от братята Калоян, заминава като заложник за Константинопол. След около две години сполучва да избяга. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Андреев Й. Българските ханове и царе VII-XIV век, С., 1988, с. 105-106
Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.