Операция „Марс“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Операция „Марс“
Конфликт: Втора световна война, Източен фронт
Период 25 ноември20 декември 1942 г.
Място Ржев, Централна Русия
Резултат германска победа
Воюващи страни
Flag of German Reich (1935–1945).svg Германия Flag of the Soviet Union.svg Съветски съюз
Командири
Flag of German Reich (1935–1945).svgВалтер Модел
Flag of German Reich (1935–1945).svgГюнтер фон Клуге
Георгий Жуков
Иван Конев
Максим Пуркаев
Сили
140 000 (в началото на битката) 360 000 (в началото на битката)
Жертви и загуби
40 000 убити и ранени[1] 215 000 убити и ранени

Операция „Марс“, наричана още Втора Ржевско-Сичовска операция, е безплодно настъпление на Съветската армия срещу германската отбрана около градовете Ржев и Сичовка на Източния фронт в края на 1942 г.

Приема се като част от Ржевската битка – едно от най-мащабните и кръвопролитни сражения през Втората световна война, проточило се от края на 1941 до началото на 1943 г.[2] на фронт с дължина от над хиляда километра[3]. Неуспехът в операция „Марс“ струва на СССР значителни човешки и материални загуби и удължава господството на Третия райх в Източна Европа.

Първи битки за Ржев[редактиране | edit source]

Разположеният на река Волга град Ржев е важен железопътен възел в Централна Русия. На 14 октомври 1941 г., в резултат на поражението край Вязма, съветските войски са принудени да го отстъпят на Вермахта[2]. В продължение на своята зимна контраофанзива от 1941-1942 г. в началото на 1942 г. Червената армия провежда Ржевско-Вяземската операция, в хода на която изтласква германските войски от подстъпите към Москва, но не успява да осъществи напълно оперативните си цели[4]. Макар и обхванати от 2 страни, германците успяват да задържат районите около Ржев и Сичовка, вклинени в съветските линии пред Москва. Опитът за ликвидиране на Ржевската издатина през август 1942 г. (Първа Ржевско-Сичовска операция) завършва неуспешно за съветските войски.[1] Въпреки постоянната заплаха да бъдат обкръжени германците продължават да бранят упорито Ржев, понеже техните войски в града представляват постоянна заплаха в тила на съветските сили, напреднали на запад в съседните участъци от фронта. Ржев е оценяван от Върховното командване на Вермахта (ОКВ) като важна за снабдяването железопътна гара и преден пост за потенциално повторно настъпление срещу Москва[5].

Съветски планове[редактиране | edit source]

На 26 септември 1942 г. съветският лидер Йосиф Сталин нарежда да се проведат 2 почти едновременни стратегически настъпления срещу Сталинград и срещу Ржев, командвани съответно от началника на генералния щаб, Александър Василевски, и заместника на Върховния главнокомандващ, Георгий Жуков. Настъплението срещу Ржев получава кодовото название „Марс“. Целта му е обкръжаване и унищожаване на германската 9-та армия начело с генерал Валтер Модел, така че да бъде премахната пряката заплаха за Москва. 9-та армия, която заема Ржевската издатина, трябва да бъде откъсната от останалите немски войски с пресечни удари по фланговете от два съветски фронта – Калининския и Западния, срещу градовете Сичовка и Белий. Впоследствие германският фронт трябва да бъде разчленен и отделните му части да бъдат унищожени поотделно.[1]

Според западни и някои руски историци операция „Марс“ е част от по-грандиозен план за разгром на група армии „Център“. Ставката на Върховното главно командване заделя предварително свежи войски, които, в случай на успех при Ржев, да продължат настъплението към Вязма и Смоленск[1].[6] Съветски и руски историци[7] държат на тезата, че „Марс“ цели само отвличане на вниманието на германското командване от подготовката на операция „Уран“ срещу 6-та армия при Сталинград (виж Битка при Сталинград). Според тях немското разузнаване (отделът „Чуждестранни армии Изток“ на генерал Гелен) дори е нарочно информирано от двоен агент на НКВД, че на Ржевско-Сичовския фронт ще се състои офанзива и тя ще започне още на 15 ноември[8].[9] Освен от тази дезинформация, германското главно командване (ОКВ) знае от своето въздушно разузнаване за мащабно придвижване на съветски подкрепления към отбранителните линии пред Ржев, Сичовка и Белий. Затова то подготвя група армии „Център“ за отпор, като до началото на ноември я подсилва с дванадесет дивизии и други средства[6], и е напълно изненадано, когато Червената армия атакува и обкръжава Сталинград на 23 ноември[8].

Първоначално Ставката предвижда операция „Марс“ да започне през втората половина на октомври. Разчита се, че по това време ще настъпи обичайното застудяване и замръзване на почвата. Едномесечното закъснение се налага заради дъждовното време, което прави терена неудобен за бронираната техника.[1]

Съотношение на силите[редактиране | edit source]

Въпреки тежките поражения, претърпени на южния фланг през май-юли (при Харков, Керч, Севастопол и на Дон), и дълбокото проникване на Вермахта към долното поречие на Волга и Кавказ, Сталин държи главните си сили в центъра на Източния фронт. Калининският и Западният фронт, които заемат 17 % от общия фронт, разполагат (заедно със силите от Московската отбранителна зона и резервите на Ставката) с почти 1 890 000 души, над 24 000 оръдия и миномети, 3 375 танка и 1 100 самолета[10]. Това са близо ⅓ от живата сила и артилерията и ½ от танковете на СССР през ноември 1942 г.[1] Срещу тях е немската група армии „Център“ (генерал-фелдмаршал Гюнтер фон Клуге) в състав от 72 дивизии – общо 1 680 000 души с около 3 500 танка.[10]

Непосредствено в съветската офанзива вземат участие 362 000 души, поддържани от 1 300 танка и 3 940 оръдия и миномети.[7][6] Срещу тези сили в началото на битката Модел разполага с деветнадесет дивизии с обща численост от 140 000 души. В районите, определени за нанасяне на главните удари, съветското превъзходство в пехота е четирикратно, а в танкове – десеткратно.[6]

Битката[редактиране | edit source]

На 25 ноември сутринта две армии (20-та и 31-ва) на командвания от генерал Иван Конев Западен фронт настъпват срещу немската отбрана в източната част на Ржевската издатина. Задачата им е да прекосят реките Вазуза и Осуга, да извършат дълбок пробив в отбраната на 9-та армия и да се срещнат с войските на Калининския фронт, които по същото време провеждат насрещен удар западно от Ржев. Атаката започва и се развива при силен снеговалеж, който прави неефективен артилерийския обстрел срещу германските позиции и забавя придвижването на втория ешелон на настъпващите. Съветската пехота успява да отвоюва само малък плацдарм на западния бряг на Вазуза. На втория ден в настъплението са включени част от подвижните войски – 200 танка и 10 000 кавалерия. На 28 ноември с цената на тежки загуби 6-ти танков корпус на полковник П. Арман успява да напредне на 20 км от Вазуза и овладява участък от жп линията между Ржев и Сичовка[11]. Включването на подвижната група на полковник Арман в боевете срещу немския 39-ти армейски корпус става преди плацдармът да бъде разширен, за да побере достатъчно артилерия. Затова танковете остават без артилерийска поддръжка. Не ги поддържа и пехотата, която изостава, защото трябва да елиминира многобройните опорни пунктове на немската отбрана, подминати от Арман. Така откъсналият се напред 6-ти танков корпус попада скоро под ударите на придошлите германски резерви.[1]

41-ва и 22-ра армия от Калининския фронт (командван от генерал Максим Пуркаев) настъпват от запад на 25 ноември. 41-ва армия (на генерал Тарасов) обхваща град Белий, но немската 146-та пехотна дивизия успява да го удържи с помощта на 1-ва танкова дивизия и моторизираната дивизия „Велика Германия“. Командващ германските сили в района (41-ви танков корпус) е генерал Йозеф Харпе. Съветският 1-ви механизиран корпус на генерал Соломатин напредва 30 км, но остава изолиран заради неуспешния щурм на Белий. Четири дни след началото си съветското настъпление в този участък забуксува окончателно. Спрени са и атаките на 22-ра армия (генерал Василий Юшкевич) и 39-та армия (генерал Зигин) северно от Белий срещу германския 23-ти армейски корпус. Съветските войски отблъскват германските от река Лучеса, но настъплението е забавено от снега, липсата на пътища и гъстите гори[1].[12]

През нощта срещу 29 ноември Модел нанася контраудари срещу авангарда на 20-та армия, проникнал западно от шосето Ржев-Сичовка. Отслабени от настъпателните боеве и оставени без подкрепа от изостаналата пехота, тези войски (в състав един кавалерийски корпус и две танкови бригади от 6-ти танков корпус) са обкръжени от германските 27-ми армейски и 39-ти танков корпус.[13] Два дни по-късно разбитите съветски части успяват да си пробият път от обкръжението, но изоставят голяма част от бронетехниката си поради липса на гориво.[14] По подобен начин се развива битката и от западната страна на Ржевската дъга. Докато съветските войски щурмуват безплодно Белий, на 7 декември част от тях (корпусът на Соломатин) са обкръжени от придошлите три германски танкови дивизии. На следващия ден Сталин и Жуков издават директива към Западния и Калининския фронт да повторят офанзивата. На 11-13 декември съветските 20-та и 29-та армии отново атакуват от плацдарма на Вазуза, но губят 300 танка, без да постигнат успех[1]. Снабдявани по въздуха, обкръжените край Белий механизирани войски на генерал Соломатин удържат позициите си с идеята, че германският обръч ще бъде пробит отвън и че съветските войски на свой ред ще могат да обкръжат противника. Този план не се осъществява защото новата съветска офанзива е отбита. Затова на 15-16 декември Соломатин е принуден сам да си пробие път назад, като унищожава тежкото си въоръжение, за да не го остави в германски ръце. Неговият 1-ви механизиран корпус губи 8 000 убити и ранени и 150 танка[15].

Резултати[редактиране | edit source]

Във Втората Ржевско-Сичовска операция Червената армия търпи тежко поражение, губейки над 70 000 убити, 145 000 ранени[16] и много техника (по руски данни 1 366 танка[7], а по немски – 1 847[17]). Въпреки това нейното мащабно настъпление приковава повече от тридесет германски дивизии на Ржевското направление. Това изключва възможността Вермахтът да щурмува обсадения Ленинград и не позволява на Германия да прехвърли войски към Сталинград[6]. Жуков слага край на операция „Марс“ на 20 декември[7], докато Сталинградската битка е още в разгара си.

След като отразяват трите опита на съветските войски да ликвидират Ржевската издатина (през януари, август и ноември-декември 1942 г.), през март 1943 г. германците сами отстъпват от нея от тактически подбуди – скъсяването на фронта им позволява да спестят войски и да уплътнят отбраната си[18].

Карти[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и Glantz, D. Counterpoint to Stalingrad. Operation Mars (November-December 1942): Marshal Zhukov's Greatest Defeat, The Russian Battlefield, 1998 (взето на 24.6.2008)
  2. а б Сорина, Л. и др. Ржевская битва 1941-1943 гг., в: "История Ржева", Ржев 2000 г., стр. 149-222 (взето от сайта Ржев 1942 на 28.06.2008)
  3. Герасимова С.А., Военные действия в районе Ржевско-Вяземского выступа в январе 1942 - марте 1943 гг.: Ржевская битва (дисертация, Тверски държавен университет, 2002 г., взета на 6.7.2008), таблици № 7 и 8
  4. Кривошеев, Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование, „Олма-Пресс“, Москва 2001, Ржевско-Вяземская стратегическая наступательная операция (взето на 24.6.2008)
  5. Уткин А. Вторая мировая война, „Алгоритм“, Москва 2002 Гл. 10. После „Тайфуна“ (взето от Проект „Военная литература“, 27.06.2008)
  6. а б в г д Герасимова С.А., Военные действия в районе Ржевско-Вяземского выступа в январе 1942 - марте 1943 гг.: Ржевская битва (взето на 27.06.2008)
  7. а б в г Орлов, А. Операция „Марс“: Различные трактовки, сп. Мир истории, 2000 (4) (взето на 24.6.2008)
  8. а б Бешанов, В. Год 1942 — „учебный“, Минск, „Харвест“, 2003, стр. 597-599
  9. Уткин А. Вторая мировая война, „Алгоритм“, Москва 2002 Гл. 12. План „Уран“
  10. а б Бешанов, В. Год 1942 — „учебный“, Минск, „Харвест“, 2003, стр. 573
  11. Бешанов, стр. 577-579
  12. Бешанов, стр. 580-583
  13. Бешанов, стр. 580
  14. Бешанов, стр. 583
  15. Бешанов, стр. 584, 591-594
  16. Кривошеев, Россия и СССР в войнах XX века, Людские потери в самостоятельных фронтовых операциях
  17. Гроссман, Х. Ржев - краеугольный камень Восточного фронта. Ржев 1996, Прорыв русских южнее Белого (28.06.2008)
  18. Бешанов, стр. 602