Осма костурска дружина
Осма костурска дружина | |
II бригада на VIII костурска дружина на МОО. Седнали от ляво надясно: Сотник Александър Волковски – дружинен командир, Георги Каназирски – дружинен командир, подпоручик Милан Грашев – ротен командир, подпоручик Манол Радев – ротен командир. Прави: Георги Алексиев – взводен командир, Борис Попов – адютант, Борис Проевски – лекар, младши подофицер Георги Георгиев – взводен командир.[1] | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1912 - 1913 г. |
Държава | България |
В състава на | 2-ра македоно-одринска опълченска бригада |
Битки/войни | боевете при Шаркьой |
Командири | |
Командир | Георги Каназирски |
Адютант | Милан Грашев |
Осма костурска дружина в Общомедия |
Осма костурска дружина е военна част от Македоно-одринското опълчение. Формирана е на 15 октомври 1912 година в Княжево от варненските македоно-одрински доброволци под командването на капитан Стоян Величков и подпоручик Христо Трайков. На 18 октомври 1912 година 4-а рота е прехвърлена в състава на 11-а сярска дружина, а на нейно място е зачислен партизанският отряд на подпоручик Димо Аянов.[2] Дружината е разформирана на 18 септември 1913 година.[3]
Команден състав[редактиране | редактиране на кода]
- Командир на дружината: Капитан Георги Каназирски
- Адютант: Милан Грашев
- 1-ва рота: Подпоручик Никола Драганов
- 2-ра рота: Подпоручик Михаил Радев
- 3-та рота: Подпоручикъ Димитър Николов
- Нестроева рота: Подпоручик Иван Досев Иванов†
- Завеждащ прехраната: Старши подофицер Никола Фудулов
- Ковчежник: Димитър Попов[2]
Известни доброволци[редактиране | редактиране на кода]
Боен път[редактиране | редактиране на кода]
Капитан Никола Парапанов е командир на дружината в боевете при Шаркьой, след което е назначен за командир на 15-а щипска дружина.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ДА – Кърджали, ЧП 155, а.е. 4, л. 15
- ↑ а б в Забравената война (продължение) // focus-news.net. Посетен на 15.5.2022.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 891.
|