Осма костурска дружина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Осма костурска дружина
II бригада на VIII костурска дружина на МОО. Седнали от ляво надясно: Сотник Александър Волковски – дружинен командир, Георги Каназирски – дружинен командир, подпоручик Милан Грашев – ротен командир, подпоручик Манол Радев – ротен командир. Прави: Георги Алексиев – взводен командир, Борис Попов – адютант, Борис Проевски – лекар, младши подофицер Георги Георгиев – взводен командир.[1]
Информация
Активна1912 - 1913 г.
ДържаваБългария
В състава на2-ра македоно-одринска опълченска бригада
Битки/войнибоевете при Шаркьой
Командири
КомандирГеорги Каназирски
АдютантМилан Грашев
Осма костурска дружина в Общомедия

Осма костурска дружина е военна част от Македоно-одринското опълчение. Формирана е на 15 октомври 1912 година в Княжево от варненските македоно-одрински доброволци под командването на капитан Стоян Величков и подпоручик Христо Трайков. На 18 октомври 1912 година 4-а рота е прехвърлена в състава на 11-а сярска дружина, а на нейно място е зачислен партизанският отряд на подпоручик Димо Аянов.[2] Дружината е разформирана на 18 септември 1913 година.[3]

Команден състав[редактиране | редактиране на кода]

  • Командир на дружината: Капитан Георги Каназирски
  • Адютант: Милан Грашев
  • 1-ва рота: Подпоручик Никола Драганов
  • 2-ра рота: Подпоручик Михаил Радев
  • 3-та рота: Подпоручикъ Димитър Николов
  • Нестроева рота: Подпоручик Иван Досев Иванов†
  • Завеждащ прехраната: Старши подофицер Никола Фудулов
  • Ковчежник: Димитър Попов[2]

Известни доброволци[редактиране | редактиране на кода]

Боен път[редактиране | редактиране на кода]

Капитан Никола Парапанов е командир на дружината в боевете при Шаркьой, след което е назначен за командир на 15-а щипска дружина.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДА – Кърджали, ЧП 155, а.е. 4, л. 15
  2. а б в Забравената война (продължение) // focus-news.net. Посетен на 15.5.2022.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 891.